ПРОСЯК И ПАДИШАХ

Седял край пътя просяк. Без шапка, без риза, без обувки. Слънцето го изгаряло с жарките си лъчи. Мухи се полепили по цялото му тяло. Той стенел от болезнените ухапвания.
Наблизо минал в носилката си падишаха. Видял просяка и спрял близо до него. Дожаляло му за нещастника и казал:
-Днес съм в добро настроение. Поискай ми каквото ти е угодно на душата. Ще направя всичко, което поискаш! Всичко на този свят ми е подвластно! Всички се боят от мен!
Просякът, изнемощял от жегата и от безспирните атаки на мухите, се поклонил доземи и простенал:
- В името на Аллах! Спаси ме от мухите! Заповядай им да ме оставят на мира! Загивам!
Всемогъщият падишах свил рамене:
- Не, мухите не мога да изгоня! Те не ми се подчиняват!
И продължил със свитата си нататък. А просякът останал да стои край пътя, покрит с мухи от главата до петите.
От всички страни към него заприиждали хора:
-Щастливец! Навярно падишахът ти е помогнал да станеш богат човек!
Просякът се намръщил и махнал с ръка:
-Не знаех, че падишахът е толкова безсилен! Даже от мухите не успя да ме избави! Нима на света има по-слабо създание от мухата?!

Публикувано от

1 Response to "ПРОСЯК И ПАДИШАХ"

  1. Анонимен Says:
    3 септември 2009 г., 15:56 ч.

    Balgaria se namira na miastoto na prosiaka.Edin Bog moje da ni pomogne.

Публикуване на коментар