ПРИТЧА ЗА ЖЕНСКАТА ВЛАСТ И МЪЖКАТА СИЛА

Бог създал мъжа и жената равни по сила. Заселил ги в един дом. Те се борели непрекъснато помежду си, но битките винаги завършвали наравно.
Веднъж мъжът решил:"Трябва да поговоря с Бог. Уморих се да се боря с тая жена и да не мога да я надвия." Отишъл на небето и застанал пред Бог:
-Господи,никой не може да помогне на мъжа освен теб. Ти умееш да палиш звездите на небето, бъди милосърден! Моля те, Господи, дай ми още сила, за да мога да победя жената! Излишно е всеки път да слизаш на земята да ни помиряваш. Дай ми още сила, макар и съвсем мъничко и аз ще въведа ред!
-Добре,-казал Бог-от днес ти ще бъдеш по-силен от жената.
И мъжът хукнал към къщи. Едва пристигнал и закрещял:
-Жено, сега аз съм твой господар! Господ ми даде още сила и сега аз съм по-силен от теб. Трябва да ми се подчиняваш!
Жената се нахвърлила върху него, но той я победил. Пак опитала, пак я победил.Победил я и трети път. Мъжът се възгордял:
-Дръж се както трябва, че ще ти дам да се разбереш!
Жената се разсърдила не на шега.
-Ще видим тая работа!-казала тя. И на другия ден сама отишла при Господ.
-Господи, дай и на мен още сила!
-Няма повече - отвърнал Бог.-Дадох всичката на мъжа ти.
-Но така той е по-силен от мен и ми се налага. Не можеш ли това, което си му дал, да разделиш помежду ни?
-Не! Каквото съм дал, не мога да взема обратно.Ще се наложи да се примириш.
Жената тръгнала към къщи много разгневена. По пътя срещнала дявола и му разказала каква беда и дошла до главата.
-Послушай ме и всичко ще се оправи!-казал дяволът.-Приглади си настръхналата козина, усмихни се и иди пак при Господ.Поискай му ключовете, които висят на гвоздея до вратата. После ела при мен и аз ще те науча какво да направиш с тях.
Жената го послушала, върнала се при Господ, който и дал ключовете, само и само да го остави на спокойствие. И после, бегом при дявола!
-Така, значи получи трите заветни ключа - казал той.-Ако ги използваш правилно, те ще ти донесат по-голяма власт и сила, отколкото мъжът някога ще има. С първия заключи вратата на кухнята. Мъжете първо мислят за ядене. Вторият ключ е за спалнята. Заключи я! И третият, последен ключ е за стаята, в която е люлката на вашето дете. Заключи и нея! Мъжете обичат децата си, искат да виждат как расте потомството им. Сега вземи своите ключове и върви вкъщи.
И добавил:
-Помни, не отключвай вратите, докато мъжът не се научи да използва силата си по твое желание и за твоя радост!
Жената побягнала към дома и изпълнила всички указания на дявола.
Мъжът се прибрал. Като видял, че всички врати, които досега стоели разтворени, са заключени, кипнал. Първо се опитал да ги разбие, уповавайки се на силата си, но не успял. Тогава се развикал:
-Кой заключи тези врати? Жено, откъде взе ключове?
-Господ ми ги даде.
-Няма да търпя тая работа!- креснал той и право при Господ.
-Жената не ме допуска до моята храна, моето дете и моята постеля. Каза, че ти си и дал ключовете.
-Така е. Тя ми ги поиска, Аз и ги дадох, а дяволът я е научил как да ги използва.
-Тогава дай и на мен ключове, за да мога да отворя вратите.
-Както не дадох на нея повече сила, така не мога да дам и на теб други ключове. Каквото съм дал, дал. Споразумейте се!
Върнал се мъжът при жена си и започнал да се мъчи да я умилостиви по всякакъв начин, но тя не отстъпила. Тогава и предложил да си разделят силата и ключовете поравно.
-Трябва да помисля-казала жената. И седнала да мисли. В този момент дяволът надникнал през прозореца.
-Не се съгласявай! Нека у него остане силата, а ключовете - у теб. Запомни, когато налетят мухите, кравата не може да мине без опашката си!
И сделката не се състояла.
От този момент на мъжете се налага да сдържат силата си, ако искат да съжителстват с жените си.
Ето защо мъжете отстъпват, а жените държат на своето.

Публикувано от

4 Response to "ПРИТЧА ЗА ЖЕНСКАТА ВЛАСТ И МЪЖКАТА СИЛА"

  1. RoujkaBG says:
    29 август 2009 г. в 10:22

    Bravo! Не бях чувала тази притча. Хареса ми.
    Продължвай, Шехерезадо :)

  2. Gloxy-Floxy says:
    31 август 2009 г. в 19:33

    :) О, благодаря за титлата!
    И благодаря за подкрепата, така придаваш смисъл на труда ми!

  3. Анонимен Says:
    19 ноември 2009 г. в 14:06

    Eй, браво! Добро е.

  4. Анонимен Says:
    7 март 2011 г. в 17:07

    Добро ли? Самата истина ;)

Публикуване на коментар