Притчите

Разказват, че в деня, в който Александър Македонски станал господар на света, той се затворил в стаята си и се разплакал.
Военачалниците му се обезпокоили. Какво се е случило? Та те никога не го били виждали да плаче. През годините били с него в различни ситуации: когато животът ги подлагал на голяма опасност, когато смъртта била наблизо, никой не бил виждал на лицето му следа от отчаяние или безнадежност. Какво е могло да го разтърси така сега, когато целият свят е в краката му? Попитали го и той отвърнал:
-Сега, когато победих, разбрах, че съм загубил. Това разбрах днес, защото досега бях все на път, имах цел. Сега няма накъде да продължа и какво да завоювам. Чувствам в себе си страшна пустота. Аз загубих!
Александър умрял на тридесет и три годишна възраст. Когато го носели към мястото, където щял да бъде погребан, ръцете му висели свободно от носилката. Това била последната му воля, всички да видят, че си отива от този свят с празни ръце.

Публикувано от Gloxy-Floxy