Притчите

Поканило Безумието приятели на чай. Похапнали, повеселили се и след тортата Безумието предложило да играят на криеница:
-Аз броя до сто, вие се криете. Първият намерен отново брои до сто ...
Всички се съгласили, освен Страха и Мързела.
-Едно, две, три ...-започнало да брои безумието.
Паниката се скрила първа, където и паднало. Радостта хукнала из градината. Скръбта заплакала. Завистта се лепнала за Ликуването и се скрили зад една скала. Безумието продължавало да брои. Отчаянието се отчаяло, защото вече стигнали до 99.
-Сто!-викнало Безумието-Търся ви!
Първо намерило Любопитството, защото то надничало, за да разбере, кой ще бъде намерен пръв. Съмнението открили да виси на оградата, защото не можело да реши от коя страна да се скрие.
Намерили всички, но изведнъж Любопитството попитало:
- А къде е Любовта?
Всички започнали да я търсят. Безумието стигнало до розовите храсти и чуло шумолене. Дръпнало клонките и чуло вик. Тръните на розите проболи очите на Любовта и тя ослепяла. Безумието било съкрушено от нещастието, което предизвикало и предложило на Любовта да останат завинаги заедно, за да може да изкупи вината си. Любовта се съгласила.
И до ден днешен сляпата Любов и Безумието винаги са ръка за ръка.

Публикувано от Gloxy-Floxy