Притчите

Имало някога на света едно зайче, много скромно и вежливо. Веднъж, след като доволно било похапнало зеле в една селска градина, то се канело да се прибере в къщи, но изведнъж забелязало лисицата. Тя се връщала в гората. Не успяла да улови кокошка в селския двор и била много сърдита и гладна.
Сърцето на зайчето подскочило. Да бяга, но накъде? Наблизо имало пещера и без да мисли то скочило вътре. Не знаело, че там го чака друга голяма опасност - в пещерата се била заселила змия.
Тъй като било добре възпитано, зайчето знаело, че в чужд дом не се влиза без разрешение. "Трябва да поздравя, но кого? - помислило си то. - Как кого, пещерата, разбира се!"
Приседноло зайчето на задните си лапички и вежливо казало:
- Здравей, уважаема Пещера! Позволи ми, моля те, да вляза!
Ах, как се зарадвала змията, чувайки гласа на зайчето. Много обичала да похапва заешко месце.
- Влиззай! Влиззай!- поканила го тя, опитвайки се да го измами.
Но зайчето по гласа прекрасно разбрало, с кого си има работа.
-Извинете, че ви обезпокоих! - казало то. - Съвсем забравих, че съпругата ми ме чака у дома. Довиждане!- и се втурнало да бяга на всичките си четири лапи.
Когато пристигнало в къщи и седнало да си отдъхне, си помислило за това, че вежливостта още никому никога не е навредила.
А змията се навила на кълбо и просъскала:
- По-добре да не му бях отговаряла! Що за вежливо зайче?! Нужно ли беше да иска разрешение да влезе?!

Публикувано от Gloxy-Floxy