Притчите

Преглеждах "Калейдоскопчето", един от другите ми блогове, и като видях сред снимките от априлската ваканция запустелите и обраснали руини на една стара къща, които снимах тогава, се сетих за този полу-приготвен и така и непубликуван пост. По същото време четох една книга - "Тайният живот на английските писатели" или нещо от тоя род, от български автор, в която имаше прословутия цитат на Джон Дън. Това не е най-добрия смислов превод, струва ми се, но въпросът беше в емоционалното въздействие - когато видях тия руини, веднага ми се "слепнаха" с прочетеното. По-късно ми се видя твърде потискащ и затова не го публикувах. Но точно в момента си мисля, че си е съвсем универсален - в крайна сметка животът не е само цветя и рози. Та се възползвам от моментното си състояние да го изстрелям. :)