Притчите

любимата Камелия Кондова 

Когато настояваш "Говори ми!",
а аз мълча - по-бяла от прането,
спасявам те от себе си, любими.
От тежестта на мъртвите небета.
Така е редно - всеки да отгледа
небетата и сам да ги оплаче.
Харесва ми нетрайната победа,
с която толкова щастливо крачиш.
Не бих посмяла да те спъна в строя.
Любов ли?! - хрип - сама ще се откърти.
Омръзна ми за мен да пада Троя.
Не искам да ме радват чужди смърти.
Не можеш мойте смърти да ми вземеш.
Не мога да съм "твоето момиче".
Аз сея песни - жъна реквиеми.

В останалото време те обичам.

Публикувано от Gloxy-Floxy