Притчите

:) След като разкрихме тайната, как жили копривата, се сетих, че май не съм ви разказвала легендата, защо жили.

Това, всъщност, е сръбска народна песен, чийто оригинален текст не съм чела, само сюжета, преразказан в проза в разни славяноведски, етноботанически и етнолингвистични книги.

И съжалявам, че днес само злобни приказки разказвам, случайно се получи! Утре ще гледам да се поправя някак. :)

Живял някога момък на име Павел. Той имал по-малка сестра. Двамата отрано останали самички и им се наложило да се грижат един за друг. Затова много се обичали. Павел не давал косъм да падне от главата на сестра му.

Дошъл ден, в който решил да се задоми и довел вкъщи млада невеста. Жена му, като видяла колко обича сестра си и как се грижи за нея, намразила момичето до дъното на душата си. Започнала да злостори и да набеждава за всичко сестрата на Павел, та дано мъжът и я намрази, но той за всичко казвал, че е дребна работа и все така мило и любвеобилно се държал със сестра си. Жената се разкъсвала от яд и един ден убила врания кон на мъжа си, който бил неговата гордост. Отново набедила сестра му, като се надявала това вече да го разтърси. Но той само махнал с ръка и казал:

- Стока е това, да не е човек, я!

Тогава жената обезумяла от ярост и убила собственото си, новородено дете, а окървавения нож скрила в дрехите на сестрата на мъжа си. Когато го намерили, се нахвърлила бясно върху мъжа си с обвинения:

- Досега всичко и прощаваше, видя ли докъде се стигна!

И настояла виновницата да бъде вързана за опашката на кон, който да пришпорят през полето, и така да намери смъртта си. Този път мъжът и нямало какво да стори и наказанието било изпълнено.

В полето, там, където капала кръвта на невинното момиче, поникнали смил и босилек, а където паднало тялото му, църква се вдигнала.

Злосторницата, обаче, след като свършила черното си дело, вместо да намери покой, легнала на легло. Девет години боледувала. Когато усетила, че идва края и, накарала мъжа си да я заведе на църква. След като се изповядала вътре, признала греха си и пред мъжа си и че тя заслужава наказанието, което поискала за невинната му сестра. Вързали и нея за опашката на коня. В полето, там, където капала кръвта и, поникнали тръни и коприва, а там, където паднало тялото и, се разляло езеро.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!