Притчите

Друг път до това време Коста Кривото откарваше по три пъти дърва с магарето. Но днес, макар слънцето да клонеше към Продановския рид, той  не беше го натоварил нито веднъж. Удари брадвата си в камък и събра наръч дърва, колкото да не се връща с празни ръце. И тъкмо го вдигна на самара и заопъва въжето, от присоя пъкна турчин:

- Сваляй дървата, гяур!

Когато заповедта бе изпълнена, турчинът яхна животното и пак нареди:

- Води тая кранта за града, че съм забравил пътя!

Хванал юлара на измършавялото добиче, Коста Кривото закуцука към  Самоков.

- Към конака ли, чорбаджи ефенди?

- Първо в кафенето при голямата чешма, па сетне в конака.

При тия думи Коста потръпна. Но пръчката го сепна и той продължи пътя си.

"Как тъй при голямата чешма ще го водя! - мислеше си той. - Нали там Левски ще срещаме днес! Току-виж, че е объркал работата."

Турчинът забеляза мудността му и току го сръчка в ребрата:

- Карай, гяур, че мръкна!

Нямаше какво да се прави. Да бяга - с тия крака накъде! По-лошо ще стане. Освен като стигнат, да подшушне на Кара Мито.

В Карамитовото кафене по това време нямаше никого. Тук навалицата биваше сутрин, а след обед чорбаджиите се събираха във Фунтаровото кафене на сянка. Турчинът с пожълтелите мустаци седна до прозореца и, облъкатен на разкривената маса, засърба кафето, което тутакси му беше поднесено. Като сърбаше и оглеждаше с безразличие минувачите, неочаквано левият му мустак трепна. Той скочи на крака и почти се затича към вратата. Навън, на чешмата, хубава млада българка наливаше вода в две шарени стомни. Като я поогледа, турчинът подвикна на Кривото:

- Ела тук, гяур!

Коста беше седнал до мангала при кафеджията и му бъбреше нещо. Щом чу заканителния глас, стана и се заклатушка към вратата.

- Видиш ли оная гяурка?

- Ахъ! ...

- Чия е? Знаеш ли?

- На Иванчо Чакалчето щерка е.

- Тъй, тъй ... На Иванчо Чакалчето казваш ... - турчинът бръкна в пояса си. - Вземи, та и дай тоя гердан; ей тъй, само да се извие, та да и зърна бялото лице.

Като видя гердана, с който Апостолът трябваше да извести пристигането си, дребничкият кривокрак българин изведнъж забрави ударите на жилавата пръчка и се изправи като войник.

- Левски! - радостно прошепна той.

- Ш-ш-т... Изпълнявай!