Нощно време в къщата на едного селянина влезли хайдути. Обходили горе-долу стаите, па се вмъкнали най-подире и в килера и там по ракли, по пезули - вред, претършували всичко и все, що намерили като нанизец, парици, всичко му опленили и задигнали безсовестно. У хайдутин совест има ли?
И тъй горкият селянин легнал си вечерта имотничък колко-годе, а станал сутринта и няма нищичко, с трън да завъртиш из къщата му, не останало какво да закачиш. Да не дава господ на никого брата така да легне и онака да стане. Плаче сиромахът селянин, тъжи, въздиша, изкайва се на роднини и комшии и ги питал дали не могат в тази му нужда барем да му помогнат с нещичко как и да е. Тогаз кумове и сватове, роднини и комшии се събрали и с голямо присърце взели да го учат на ум.
- Още веднъж - казал кумът му - не ти трябва никому да казваш какво имаш и какво нямаш.
А други един комшия му казувал:
- Занапред не си дръж парите нито в ракли, нито в килери, щото имаш, да ти е под главата или по-добре рови го в земята, там да гние, че да ти го не вземат люцките.
Един пък от сватовете му такъв ум му давал:
- Ти, свато, да видиш куче да си вземеш; къща без куче не може. Да ти дам аз едно куче от моите, знаеш какъв сой са те? Хайдути не, ами дявол не припуща. Аз ти не ща нищо, за хатър ти го давам.
Тъй четвърти, пети, един това, други онова му разправяли и го учели на ум с голи думи, а не се намерил ни един да му помогне с нещо, което да хване място.
Петко Р. Славейков
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Селянинът в нужда"
Публикуване на коментар