Притчите

-  Кокиче! - прозвуча в студения утринен въздух.

- Кокиче! - ликуваха децата, дотичали в градината. - Тук расте едно, толкова миличко, прелестно, първо, единствено!

И тези думи сгряха цветето като слънчеви лъчи. От радост то даже не почуства, че го откъснаха. Усети се в детска ръчичка, детски устни го целуваха. После го занесоха в топла стая, полюбуваха му се и го натопиха във вода. Цветето се съвзе, възроди се за живот и помисли, че изведнъж е настъпило лятото.

Най-голямата дъщеря, прелестна млада девойка, - тя беше вече обвързана - имаше сърдечен приятел; той също беше обвързан и сега преминаваше курс по науките.

- Ще се пошегувам с него! Той ще си помисли, че у нас вече е лято! - каза девойката, взе нежното цвете и го пъхна в парфюмиран лист хартия, на който бяха написани стихове за кокичето. Те започваха с думите "Кокичето казва: Отново дойде лято!" и завършваха с "А аз казвам: При нас дойде любовта!" Да, ето какви стихове изпрати тя на приятеля си вместо писмо. Цветето се усети в плик; колко тъмно беше там! Все едно отново го върнаха в луковицата! И се отправи на път, беше в пощенска чанта, сплескаха го, мачкаха го; малко приятни неща имаше тук, но и на това дойде край.

Писмото пристигна на адреса; разпечатаха го и го прочетоха. Сърдечният приятел беше така доволен, че го разцелува и го прибра заедно със стиховете в едно сандъче. Там лежаха много други скъпи писма, но те бяха без цветя; това беше първо, единствено, както го наричаха слънчевите лъчи и кокичето не можеше да се нарадва на това!

А време да се радва имаше доволно много: мина лятото, мина и дългата зима, отново настана лято и тогава него го извадиха. Но този път младият човек не беше весел и така сърдито се захвана да рови в писмата и хартията, че листчето със стиховете полетя на пода и кокичето падна от него. Вярно, то беше смачкано  и изсъхнало, но от това не следваше, че трябва така да го захвърлят на пода! Все пак да лежи на пода беше по-добре, отколкото да изгори в печката, където се оказаха всички писма и стихове. Какво се беше случило? Това, което често се случва. Кокичето излъга младия човек - това беше шега; девойката го излъга - това вече не беше шега. През лятото тя си избра нов сърдечен приятел.

Сутринта слънчицето огря малкото сплескано кокиче, което изглеждаше като нарисувано на пода. Девойката, която метеше пода, го вдигна и го постави в една от книгите на масата; тя помисли, че неволно е изръсила цветето на пода, докато оправяше масата. И така, цветето отново се намери между стихове, но този път напечатани, а те са по-важни от написаните или поне струват по-скъпо.

Минаха години, книгата стоеше на полицата; но ето, нея я извадиха, разтвориха я и започнаха да я четат. Книгата беше хубава, стихове и песни на датския поет Амброзиус Стуб: с него си струва да се запознаеш. Човекът, който четеше книгата обърна страницата.

- Кокиче! Неслучайно са го сложили тук. Бедни Амброзиус Стуб! Ти също беше кокиче сред събратята си! Яви се твърде рано, изпревари времето си, срещнаха те бурни ветрове и лошо време. Наложи ти се да скиташ от къща на къща, от един господар при друг, като цвете в чаша вода или пъхнато в римувано писмо! Да, и ти беше кокиче, измамно възвестило лятото, недоразумение, шега, но все пак беше първият, единствен, вечно млад датски поет. Остани тук, кокиче! Ти неслучайно си поставено тук.

И кокичето пак беше сложено в книгата. То беше поласкано и зарадвано, разбирайки че неслучайно е в този прекрасен сборник с песни и че самият певец също е бил кокиче, с което се е пошегувала зимата. Кокичето разбра всичко по своему, както по своему приемаме всяко нещо и ние.

Това е и цялата приказка за кокичето.

Ханс Кристиан Андерсен

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!