продължава оттук
Иванчо Чакалчето беше буден българин и, само за да запази хубавата си дъщеря, не искаше да се бунтува. Вардеше я като писано яйце. Затова сега, когато герданът задрънча в ръцете му, той започна да повдига нервно рамене, като да беше шугав, и да се тюхка. При все това той добре разбираше, че у него е по-безопасно за големия българин, отколкото у другите патриоти, които често си имаха разправия с турците.
Събраха се девет души, повечето от които бяха даскали. И тъкмо Апостолът заговори за образуване на революционен комитет, Коста Кривото, който пазеше на двора, потропа на прозореца, после бързо влезе:
- Кръстосват заптиета!
Всички се спогледаха. Иванчо Чакалчето настръхна: "Отиде ми къщицата!... Отиде ми главата! ..."
Левски остана все така спокоен, но като четеше мислите върху Иванчовото чело и като знаеше силата на турците в градчето, реши да бяга.
- Няма накъде, Апостоле ... Освен да останеш тук! - предложи даскал Спас Тумпаров. Ала от киселата гримаса на Иванчо разбра, че тук Апостолът е нежелан гост.
- Я слушайте! - насред стаята застана Коста Кривото - Да бяга в женския метох! Баба Евтимия ще го приеме като син.
- Но нали и там има турци?
- Аз ще ги прогоня!
Всички прихнаха да се смеят. Само Левски остана сериозен. Той виждаше в този сакат човечец истинския българин, който е готов да умре за свободата. И му се довери. Двамата излязоха сами и се намериха в задния двор. Отпред ги обграждаше тъмнина; носеше се песен на щурци. Но това за Левски беше добре дошло.
- Не бива да тръгваме заедно - шепнешком каза Коста. - Премини през двора! Ще излезеш на една крива уличка. Там няма жив човек. Прекосиш ли я, спри на кюшето и чакай там, докато аз дойда!
Левски се беше залепил на оградата, когато от горния край на улицата се понесе гласът на Коста Кривото:
- Дръжте го, бе-е-е!... Ето го, бяга надолу!...
Заптиетата, които сновяха по улицата, се юрнаха шумно надолу.
- Към Искъра-а-а!... Към Искъра-а-а!... - провикна се втори път Коста и затича заедно с настигащите го турци. Но с този куц крак той не можеше да се равнява с разлютените заптии и изостана.
Улицата беше очистена.
Усмихнат, Левски се откъсна от ъгъла и се спусна към Коста.
- Браво! - стисна той лакъта му. - Де да имахме по десетина такива българи като теб във всеки град, да видиш как скоро ще освободим България!
Двамата прекосиха улицата и се прехвърлиха в метоха през задната ограда. На другата вечер в килията на калугерката Фота, майка на Константин Фотинов, деветимата патриоти положиха клетва.
Иван Жеглов
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Големият българин (продължение)"
Публикуване на коментар