Притчите

- И така, - започна татко Пжик - тази приказка се нарича "Сивата звездичка" и от името и по никакъв начин не можеш да се досетиш за кого се разказва в нея. Затова слушай внимателно и не ме прекъсвай. Всички въпроси после.

- А нима има сиви звездички? - попита Ежчето.

- Ако ме прекъснеш още веднъж, няма да разказвам, -  отвърна Пжик, но като забеляза, че синчето му се кани да се разплаче, омекна: - Всъщност, такива няма, макар че, според мен, това е странно, та сивият цвят е най-красивият. Но една Сива Звездичка все пак имало.

И така, имало една жаба, неугледна такава, некрасива, в добавка - от нея дъхало на чесън и вместо бодли имала - можеш ли да си представиш! - брадавици. Бърр!

За щастие, тя не знаела нито че е толкова некрасива, нито че е жаба. Първо, защото била съвсем мъничка и въобще малко знаела и второ, защото никой не я наричал така. Тя живеела в градината, където растели Дървета, Храсти и Цветя, а ти трябва да знаеш, че Дърветата, Храстите и Цветята разговарят само с тези, които много, много обичат. А ти не наричаш този, когото много обичаш, жаба, нали?

Ежчето засумтя в знак на съгласие.

- И така, Дърветата, Храстите и Цветята много обичали жабата и затова я наричали с най-ласкави имена. Особено Цветята.

- А защо я обичали толкова много? - тихичко попита Ежчето.

Татко се нацупи и Ежчето се сви.

- Ако помълчиш, скоро ще разбереш, - строго каза Пжик. Той продължи: - Когато жабата се появила в градината, Цветята я попитали как се казва и когато отвърнала, че не знае, много се зарадвали.

"Колко хубаво! - казали Теменужките, които първи я видели. - Тогава ние сами ще ти измислим име! Ако искаш, ние ще те наричаме ... ще те наричаме Теменужка?"

"По-добре Маргарита, - казали Маргаритките. - Това име е много по-красиво!"

Тук се намесили Розите - те предложили да я нарекат Красавица; Камбанките поискали да я нарекат Дин-Дан, защото това било единственото, което можели да казват, а цветето, наречено "Кавалер и Дама", предложило да я кръстят "Дамичка-Маничка".

Ежчето подсвирнало и театрално се търкулнало в скута на баща си, но таралежът не се разсърдил, защото то подсвирнало навреме и спокойно продължил:

- Спорът нямало да има край, ако не били Астрите. И ако не бил Ученият Скорец.

"Нека тя се нарича Астра", - казали Астрите.

"Или, още по-добре, Звездичка, - казал Ученият Скорец. - Това значи същото като Астра, само че звучи далеч по-разбираемо. При това, тя наистина напомня на звездичка. Вижте, колко са лъчисти очите и! А тъй като е сива, можете да я наричате Сивата Звездичка. Така няма да има никакви бърканици! Ясно е, нали?"

И всички се съгласили с Учения Скорец, защото той бил много умен, можел да казва няколко истински човешки думи и да свири почти до края музикално произведение, което се нарича, струва ми се ... "Пжик-Пижик" или нещо подобно. Затова хората му построили на тополата къщичка.

Оттогава всички започнали да наричат жабата Сивата Звездичка. Всички, освен Камбанките, които продължили по предишному да я наричат Дин-Дан, но това било единственото, което можели да казват.

"Няма що, "звездичка", - изсъскал дебелият, стар Плужек. Той пълзял по розовия храст към нежните, млади листенца. - Хубава "звездичка"! Та това е най-обикновена сива ..."

Той искал да каже "жаба", но не успял, защото в този миг Сивата Звездичка го погледнала с лъчистите си очи и Плужекът изчезнал.

"Благодаря ти, мила Звездичке, - казала Розата, побледняла от страх. - Ти ме спаси от страшен враг!"

А ти трябва да знаеш, - поясни Пжик, - че Цветятата, Дърветата и Храстите, макар да не правят никому зло - напротив, само едно добро! - също имат врагове. Те са много! Хубаво е, че тези врагове са доста вкусни!

- Значи Звездичката изяла този тлъст, стар Плужек? - попита Ежчето, облизвайки се.

- По-скоро да - отвърна Пжик. - В интерес на истината, не мога да се закълна. Защото никой не видял Звездичката да яде Плужеци, Лакоми Бръмбари и Вредни Гъсеници. Но всички врагове на Цветята изчезвали, само като Сивата Звездичка ги погледнела с лъчистите си очи. Изчезвали завинаги. И откакто Сивата Звездичка се заселила в градината, Дърветата, Храстите и Цветята заживели много по-добре. Особено Цветята. Защото Дърветата и Храстите защитавали от враговете им Птиците, а Цветята нямало кой да защити - за Птиците те били твърде нисички.

Ето защо Цветята така обикнали Сивата Звездичка. Те разцъфвали от радост всяка сутрин, когато тя пристигала в градината. И се чувало само: "Звездичке, при нас!", "Не, първо при нас! При нас ..."

Цветята и говорели най-ласкави думи, хвалели я по всякакъв начин, а Сивата Звездичка мълчала - тя била много, много скромна - и само очите и така сияели.

Една Сврака, която обичала да подслушва човешки разговори, веднъж даже попитала, наистина ли в главата и е скрит скъпоценен камък и затова очите и сияят така.

"Не зная - смутено казала Сивата Звездичка. - Според мен, не ..."

"Ама че Сврака! Празнодумка такава! - казал Ученият Скорец. - Не камък, а каша, и не в главата на Звездичката, а в твоята! Очите на Сивата Звездичка са лъчисти, защото и е чиста съвестта - тя върши Полезна Работа! Ясно е, нали?"

- Татко, може ли да задам въпрос? - попита Ежчето.

- Всички въпроси после.

- Моля те, татенце, само един!

- Един, добре - така да бъде.

- Татко, а ние полезни ли сме?

- Много, - каза Пжик. - Можеш да не се съмняваш. Слушай, какво станало по-нататък.

И така, аз вече казах, че Цветята знаели, че Сивата Звездичка е добра и полезна. Знаели и Птиците. Знаели и Хората - разбира се, Умните Хора. Само враговете на Цветята не били съгласни с това. "Долна, гадна злобарка!" - съскали те, разбира се, когато Звездичката не била наблизо. "Уродливка! Гадост!" - скърцали Лакомите Бръмбари. "Трябва да се разправим с нея! - пригласяли им Гъсениците. - От нея просто няма живот!"

Разбира се, на тяхното перчене и закани никой не обръщал внимание и затова враговете ставали все по-малко и по-малко, но , за беда, в работата се намесила близката родственица на Гъсениците - Пеперудата Копривница. На вид тя била съвършено безобидна, даже хубавичка, но в действителност - ужасно вредна. Понякога и това се случва.

Да, забравих да ти кажа, че Сивата Звездичка никога не закачала Пеперудите.

- Защо? - попита Ежчето. - Те не са ли вкусни?

- Не затова, глупаче. По-скоро, защото Пеперудите приличат на Цветя, а Звездичката така обичала Цветята! И навярно, тя не знаела, че Пеперуди и Гъсеници, това е едно и също. Гъсениците се превръщат в Пеперуди, а Пеперудите снасят яйца, от които се раждат нови Гъсеници...

И така, хитрата Копривница измислила хитър план - как да погуби Сивата Звездичка.

"Скоро ще ви спася от тази омразна жаба!" - казала тя на сестрите си Гъсеници, приятелите си Бръмбари и Плужеци. И отлетяла от градината.

А когато се върнала, след нея тичало Много Глупаво Момченце. В ръката му имало кепенце, то го размахвало във въздуха и мислело, че а-ха, ей сега ще улови хубавичката Копривница. С кепенце.

А хитрата Копривница се преструвала, че така и ще стане: кацала на Цветята, правела се, че не вижда Много Глупавото Момченце, а след това изведнъж пърхала току под носа му и прелитала на следващата туфа.

И така тя подмамила Много Глупавото Момченце в самия център на градината, на тази пътечка, където седяла Сивата Звездичка и беседвала с Ученият Скорец.

Копривницата веднага била наказана за подлата си постъпка: Ученият Скорец мълниеносно излетял от клона и я уловил с клюна си. Но вече било късно - Много Глупавото Момченце забелязало Сивата Звездичка.

"Жаба, жаба! - закрещяло то с Много Глупав Глас. - У-у-у, колко е противна! Бий жабата! Бий!"

Сивата Звездичка отначало не разбрала, че то говори за нея, защото досега никой не я бил наричал жаба. Тя не се отместила и когато Много Глупавото Момченце замахнало към нея с камък.

"Звездичке, спасявай се!" - с отчаян глас извикал Ученият Скорец, като едва не се задавил с Копривницата.

В същата минута тежък камък тупнал на земята до Сивата Звездичка. За щастие, Много Глупавото Момченце не уцелило и Сивата Звездичка успяла да отскочи встрани. Цветята и Тревата я скрили от очите му. Но Много Глупавото Момченце не се отказвало. То събрало още камъни и ги хвърляло навсякъде, където Цветята и Тревата помръдвали.

"Жаба! Отровна жаба! - крещяло то. - Бий уродливката!"

"Глу-пак! Глу-пак! - креснал му Ученият Скорец. - Що за каша имаш в главата? Та тя е полезна! Ясно ли е?"

Но Много Глупавото Момченце хванало пръчка и се напъхало право в Розовия Храст, където му се сторило, че се скрила Сивата Звездичка.

Розовият Храст го убол с всичка сила с острите си бодли. И Много Глупавото Момченце с рев побягнало от градината.

- Урааа! - викна Ежчето.

- Да, брат, полезно нещо са това бодличките! - продължи таралежът. - Ако Сивата Звездичка имаше бодли, може би нямаше да се стигне дотам, да плаче толкова горчиво в този ден. Но, както знаеш, тя нямала бодли и затова седяла в корените на Розовия Храст и плачела жално, жално.

"Той ме нарече жаба, - ридаела тя, - урод! Човекът каза така, а Хората знаят всичко, всичко! Значи аз съм жаба, жаба!.."

Всички я утешавали както можели. Теменужките и говорели, че тя винаги ще си остане тяхната мила Сива Звездичка; Розите, че красотата не е най-важното в живота (от тяхна страна това не била малка жертва). "Не плачи, Дамичке-Маничке", - повтаряло цветето Кавалер и Дама, а Камбанките шепнели: "Дин-Дан, Дин-Дан" и това също звучало много утешително.

Но Сивата Звездичка плачела така силно, че не чувала утешенията. Така става винаги, когато започнат да те утешават твърде рано. Цветята не знаели това, но пък Ученият Скорец го знаел прекрасно. Той оставил Сивата Звездичка да се наплаче добре и после казал:

"Няма да те утешавам, скъпа. Ще ти кажа само едно: работата не е в името. И, при всички случаи, е без значение какво ще каже за теб някакво Глупаво Момченце, на което в главата е една каша! За всички твои приятели ти беше и ще бъдеш мила Сива Звездичка. Ясно е, струва ми се?!"

И той засвирил музикалното произведение за ... за Пжик- Пижик, за да развесели Сивата Звездичка и да покаже, че разговорът е приключен.

Сивата Звездичка престанала да плаче.

"Ти, разбира се, си прав, Скорче, - казала тя. - Разбира се, работата не е в името ... Но все пак ... все пак аз, моля ви, няма да идвам повече в градината денем, за да ... за да не срещна някой глупав ..."

И оттогава Сивата Звездичка - а не само тя, а и всичките и братя, сестри, деца и внуци идват в градината и вършат своята Полезна Работа само нощем.

Пжик се окашля и каза:

- А сега можеш да задаваш въпроси.

- Колко? - попита Ежчето.

- Три, - отвърна Пжик.

- О! Тогава ... Първият въпрос: а наистина ли Звездичките, тоест жабите, не ядат Пеперуди или това е само в приказката?

- Наистина.

- А като Много Глупавото Момченце каза, че жабите са отровни, това вярно ли е?

- Глупости! Аз, разбира се, не те съветвам да си ги пъхаш в устата, но те съвсем не са отровни.

- Вярно ли?! ... И сега третият въпрос ли е?

- Да, третият беше. Край!

- Как така, край?

- Така, вече го зададе. Попита: " Това третият въпрос ли е?"

- Ама, татенце, ти все се дразниш.

- Их, какъв си умник! Хайде, питай!

- Ох, забравих ... Ах, да ... Къде все пак изчезвали тези лоши врагове?

- Тя, разбира се, ги гълтала. Но го прави толкова бързо с езика си, че никой не може да я проследи и изглежда, че просто изчезват. А сега аз също имам въпрос, пухкавичък мой: не е ли време да спим? Защото ние с теб също сме полезни, трябва да вършим своята Полезна Работа нощем, а сега вече е утро ...

Борис Владимирович Задохер