Сетила съм се за тая романтична приказка по една много прозаична причина. Снощи като се прибрах и си облякох домашния пуловер, нещо взе да ме боцка по рамото. И когато нещото ме бодне, по гърба ми тръгват едни тръпки, брутални, от тия, при които англичаните казват "някой ходи по гроба ми". Реших, че е абсурдно да е елементарно нервно дразнение и сигурно ме втриса, защото съм хванала скоросмъртния грип. Но в крайна сметка открих виновника, забит в пуловера ми - една миниатюрна перушинка. Ей затова съм се сетила за приказката. Да, знам какво ще ми кажете - че това е била перушинката-нинджа, дето е знаела къде да ме убоде, за да подлудея, но аз естествено предпочитам да си мисля, че просто съм истинска принцеса. :D
След като преговорите Андерсен, можете да си припомните или да се запознаете с една подобрена версия, която имаме тук. :)
След като преговорите Андерсен, можете да си припомните или да се запознаете с една подобрена версия, която имаме тук. :)
Имаше някога един царски син, който искаше да се ожени също за царкиня,
само че за истинска. И тъй, той пропътува целия свят, но не можа да я
намери. Наистина царкини имаше много, но дали бяха истински — това той
не можа да узнае и ето защо се върна съвсем натъжен в къщи, с празни
ръце. Да, нему се искаше да си намери истинска царкиня.
Една вечер се появи ужасна буря: засвяткаха мълнии, затрещяха
гръмотевици, заваля дъжд като из ведро — просто да умреш от страх.
Изведнъж на градските врати се похлопа и старият цар излезе да отвори.
Пред вратите стоеше една царкиня. Боже мой, на какво приличаше тя! От
косите и дрехите й течеше вода, обувките й бяха прогизнали, но тя
уверяваше, че била истинска царкиня.
„Добре, ние скоро ще узнаем това!“ — помисли си старата царица. И без да
каже нещо, тя отиде в спалнята, сне от леглото всички дюшеци и
възглавници и сложи на дъските едно грахово зърно. Върху граховото зърно
тя нареди двайсет дюшека и върху тях още двайсет пухени завивки.
И така, върху тая постеля сложиха царкинята да спи.
На сутринта я попитаха как е прекарала нощта.
— Ах, много лошо! — рече царкинята. — Цяла нощ почти не можах да затворя
очи! Кой знае какво имаше в леглото! Аз лежах върху нещо тъй твърдо, че
цялото ми тяло сега е в синини. Ужасна нощ!
Веднага на всички стана ясно, че тя е истинска царкиня. Тя беше усетила
граховото зърно през двайсет дюшека и през двайсет пухени завивки. Тъй
нежна можеше да бъде само една истинска царкиня.
И царският син се ожени за нея. Сега той знаеше, че взема истинска
царкиня. А граховото зърно изпратиха в музея, където то може да се види и
днес, ако само някой не го е взел.
Да, това не е приказка, а истинска история!
Х.К.Андерсен
Публикувано от Gloxy-Floxy
9 март 2019 г. в 15:00
Вашият вариант на приказката е много по-хубав и смислен. Предпочитам да я чета на моите деца точно така!