Някога в Уджейни живеел търговец на име Данта. Той имал много пари и си построил нова къща, голяма колкото царски дворец. Около нея имало градина с какви ли не цветя и плодни дървета. Данта решил, че ще отиде да живее там, когато цветята разцъфнат и дърветата се отрупат с плодове. Но преди това извикал един гадател да се посъветва.
Гадателят му казал, че още през първия ден в новия му
дом ще се случи нещо необикновено.
Данта се уплашил. Той дълго и нетърпеливо чакал този
ден, но като чул, че нещо ще се случи, радостта му помръкнала.
Мислел си, че може да е нещо неприятно.
— Време е да се заселя в къщата — казал той на гадателя. — Но искам Вие да ми определите някой хубав
ден.
— Няма по-хубав от този, за който вече Ви казах. Тогава
трябва да направите голямо угощение в новия си дом.
Търговецът го послушал. В определения ден се събрали
много роднини, приятели, търговци. Всички се възхищавали от къщата и хвалели търговеца. Но той бил унил. През целия ден очаквал да се сбъдне предсказанието, а нищо не се случвало.
Настъпила нощта. Гостите се разотишли. Търговецът също се прибрал в спалнята си и легнал в мекото легло, но не можел да заспи. Продължавал да очаква чудото. И ето че след полунощ чул глас: „Аз падам!“ Уплашен, Данга скочил от леглото, огледал навсякъде и като не видял никого,
си легнал. Тогава отново чул: „Аз падам!“ Този път гласът бил по-силен. Търговецът се разтреперал и когато още веднъж чул гласа, разбрал, че идва от тавана и погледнал страхливо натам. „Това е някой призрак, който иска да влезе в стаята“ — помислил си той и извикал от
ужас. После побягнал навън. Минал през градината и се спрял чак на улицата. Като чули вика му, слугите станали и дотичали при него. Събрали се много хора и го заразпитвали какво се е случило. Търговецът им разказал всичко. Те го успокоили и го посъветвали да се върне вкъщи.
Но той прекарал нощта на улицата. Прибрал се едва на сутринта.
Когато отново настъпила нощта, Данта си казал: „Предсказанието беше за вчера. Вече няма какво да се случи. Мога спокойно да отида да спя в стаята си.“ Но след полунощ гласът отново се обадил и той пак избягал на улицата.
На другия ден отишъл в двореца.
— Царю — казал той, — с мене се случи нещо много лошо. С тежък труд си направих хубава къща и сега, когато заживях в нея, съм в опасност.
И търговецът разказал за случилото се.
— Не се безпокой! — рекъл му царят. — Ще ти дам охрана.
И той веднага изпратил войници да пазят къщата му. Гласът се чул и тази нощ. Войниците започнали да претърсват къщата. Качили се и на тавана, но и там не намерили никого. Когато съмнало, разказали всичко на царя. С тях бил и търговецът. Разплакан, той заговорил:
— Царю, аз съм разорен. Не мога да живея в тази къща, а вече нямам пари да си построя нова.
Царят го успокоил:
— Ето ти пари да си построиш нова и да живееш спокойно. А пък аз искам още тази нощ да спя там.
Като чул това, търговецът казал:
— Недейте, царю! В къщата има призрак. Вие сте баща на целия народ. Ако с Вас се случи нещо, ще осиротее царството.
Царят се засмял:
— Та нали за да пазя народа си, аз съм кшатрие. Не подобава на воин да се плаши от такива малки опасности. Бъди спокоен, нищо лошо няма да ми се случи.
Царят отишъл в къщата. За него сложили легло, украсено със скъпоценни камъни. Пазели го няколко войници на тавана и няколко — пред вратата на стаята.
Времето минавало. Най-после след полунощ гласът отново се обадил: „Аз падам!“ Царят веднага скочил от леглото, извадил меча си и извикал:
— Кой си ти? Ако имаш смелост, покажи се!
Тогава нещо със звън паднало точно в средата на стаята. След него се изсипал дъжд от златни цветя. От блясъка им в стаята станало светло като ден. Тогава царят видял, че това, което паднало най-напред, била една златна статуя. Той я взел в ръцете си и тя проговорила:
— Аз съм богът на щастието. От няколко дни се опитвах да направя щастлив търговеца, но той излезе страхливец. Боеше се да ме види. Аз помагам на смелите. Ти беше безстрашен и затова паднах при тебе. Всички тези цветя са твои. Вземи ги и благоустроявай царството. Няма да те изоставя никога.
И статуята изчезнала. Като гледал купчината златни цветя, царят започнал да се смее. Войниците чули смеха му и влезли в стаята. Търговецът също влязъл и онемял от учудване. Стаята била пълна със златни цветя. Когато царят разказал всичко, той силно се разкаял: „Да бях и аз толкова смел, всичкото това злато щеше да е мое.“
Царят взел златните цветя и ги сложил в царската хазна. А на търговеца казал:
— Отсега нататък не трябва да бягаш от мястото си. Може би богът на щастието ще поиска отново да те посети.
Всички се засмели, а търговецът Данта потънал в земята
от срам.
индийска приказка
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Аз падам!"
Публикуване на коментар