Притчите

.................................

А сега нека всеки се опита да анализира своите житейски ситуации. Направили ли сте всичко необходимо за сбъдването на вашата мечта?

Смея да твърдя и не без основание: всяка, дори изглеждащата нереална, мечта ще се сбъдне, ако човекът, който иска изпълнение на желанието си извърши прости и последователни действия в посока на тази мечта.

Това твърдение може да се илюстрира с множество примери. Ето един от тях. 

Веднъж на малкия пазар в град Владимир случайно станах свидетел на скандал между млада девойка продавачка и пийнал мъж купувач.

Девойката продаваше цигари и очевидно работеше отскоро и все още зле се ориентираше в стоката си, объркваше названията на цигарите и затова обслужваше бавно купувачите. Натрупа се малка опашка — трима човека. Пийналият мъж, който стоеше на края високо каза на момичето:

— Не можеш ли да мърдаш по-бързичко, повлекано?

Бузите на момичето пламнаха. Няколко човека, които минаваха наблизо се поспряха да разгледат нескопосаната продавачка.

Пийналият мъж високо продължаваше своите не ласкави коментари. Той искаше да купи два пакета цигари „Прима“, но когато дойде неговия ред девойката отказа да го обслужи. Пламнала от смущение и явно едва сдържайки сълзите си, тя заяви на купувача:

— Вие се държите оскърбително и аз отказвам да ви обслужвам.

Мъжът купувач отначало замря от неочаквания поврат на събитията, после се обърна към увеличаващата се група зяпачи и се разрази в още по оскърбителни изрази:

— Вижте я тази невзрачна малоумница. Като се омъжиш, мъжът ти и нещо по силно ще ти каже ако в кухнята като варена кокошка се движиш.

— А аз и на мъжа си няма да позволя да ме оскърбява, — отговори девойката

— Че коя си ти бе? Гарга наперена — още по-силно и раздразнено възкликна пияния мъж, — на мъжа си нямало да позволи. Да не би да се жениш за английски лорд?

— Може и за лорд да е, това си е моя работа — кратко отвърна девойката и се обърна.

Ситуацията се нажежаваше. Никоя от страните не искаше да отстъпи. Развръзката се очакваше от порядъчно увеличила се тълпа хора — постоянните посетители на малкия пазар. Събралите се започнаха да подвикват подигравателни реплики по повод намерението на продавачката да се омъжи за английски лорд.

От съседната сергия се доближи и застана до своята приятелка друга една девойка. Застана мълчаливо и толкова.

Те стояха в мълчание — две млади момичета, очевидно съвсем неотдавна завършили училище, — стояха пред събралите се хора, които обсъждаха дързостта на поведението и надменността им.

Най-вече се пускаха шеги по повод невъзможното желание за женитба с английски лорд, оценяваха се външните им данни и възможности.

Ситуацията разреши един младеж — собственика на търговските сергии на пазара. Когато той приближи първо поиска със строг тон девойката да продаде цигари на купувача, но като получи отказ, бързо намери изход добър за всички. Той извади пари от джоба си и каза обръщайки се към момичето продавачка.:

— Уважаема, бъдете добра и ми продайте моля ви, два пакета цигари „Прима“ ако това не ви затруднява.

— Моля, — отговори момичето като подаде цигарите.

Младежът даде цигарите на мъжа купувач и конфликтът приключи, тълпата се разпръсна. Но тази история имаше продължение, доста неочаквано.

Когато отивах на пазара за покупки аз вече всеки път неволно обръщах внимание на двете млади продавачки. Те работеха така сръчно както и техните по-възрастни колеги, но в същото време значително се отличаваха от тях. Стройни, скромно, но акуратно облечени, без излишна козметика на лицата, а и движенията им бяха много по-елегантни от другите. Момичетата работеха на пазара почти година и изведнъж едновременно изчезнаха.

След още половин година, през лятото, на същия онзи пазар, аз обърнах внимание на вървящата покрай сергиите с плодове елегантна млада жена. Тя се отличаваше от останалите и с гордата си осанка, и с модното, скъпо облекло. След ефектната жена вървеше солиден мъж с кошница пълна с различни плодове.

Аз разпознах в тази млада жена, привличаща възторжените мъжки погледи и явно завистливите женски, приятелката на продавачката на цигари.

Приближих се и обясних на младата двойка, по-скоро на подозрителния спътник на госпожата, причината за моето любопитство. Младата жена накрая ме позна. Седнахме в едно кафене на открито, и Наташа, както се нарича, разказа за събитията, станали през последните година и половина.

— В онзи ден когато пред много от постоянните посетители Катя се скара с купувача, ние решихме да напуснем, за да не ни се смеят. Помните ли, че тогава Катя каза, че ще се омъжи за английски лорд. И хората се смяха на това. Значи, ще се смеят и занапред и с пръст ще ни сочат — решихме ние.

Само че не можахме да си намерим работа на друго място. Тогава тъкмо бяхме завършили училище, а в института не можахме да постъпим. Вярно, че аз не бях сред най-добрите, но Катя беше почти отличничка. И изпитите взе с високи оценки, но не успя да влезе. Безплатните места в института бяха съкратени, а да плаща за обучение тя нямаше възможност: майка й не печелеше много, а баща няма. Ето как се уредихме като продавачки на пазара, а на други места не ни вземаха.

Ние работехме и се готвехме да кандидатстваме пак в института следващата година. Но едва седмица след случая на пазара Катя внезапно ми каза: „Аз трябва да се подготвя да стана достойна жена на английски лорд. Искаш ли заедно да се занимаваме?“

Мислех си, че приятелката ми се шегува, но не беше така. Катя и в училище беше такава.

В библиотеката беше намерила програма от института за благородни девици, адаптира я за съвременните условия. И започнахме ние да се занимаваме по Катината програма като ненормални.

Занимавахме се с танци, аеробика, изучавахме историята на Англия, езика, правилата на доброто поведение и маниерите. Гледахме политическите дискусии по телевизията за да можем да поддържаме разговор с умни хора. Дори на работа, зад сергията ние се стараехме да се държим като на светски срещи за да бъдат маниерите ни естествени.

Получавахме заплата, но не я харчехме за себе си. Дори козметика не си купувахме — събирахме. Събирахме пари, за да си ушием прилични дрехи и да отидем в Англия като туристи.

Катя каза, че английски лордове не идват на малкия владимировски пазар. Значи, ние трябва да отидем в Англия. Тогава шансовете значително ще нараснат.

Отидохме ние в Англия с туристическа група. Двете седмици бързо отлетяха. Разбира се, както и сам се досещате, английски лордове не ни посрещнаха и не ни съпровождаха. А и аз самата не разчитах на нищо, всичко правех с Катя за компания. А тя се надяваше. Тя е упорита. Все се вглеждаше в лицата на англичаните, търсеше онзи, който й е съден. Дори ходихме два пъти в клуб за танци, но никой дори веднъж не ни покани да танцуваме.

В деня на отпътуването вече вървяхме от хотела към автобуса, който щеше да ни откара на летището. А Катя все се надяваше и все се оглеждаше наоколо. На стъпалата се спряхме, Катя изведнъж остави чантата си, погледна настрани и каза: „Ето го идва.“

Гледам аз: по тротоара към входа на хотела върви млад човек, мисли си за нещо свое и дори не поглежда към нас. Когато се изравни с нас, дори и не забеляза Катя и отмина.

И внезапно Катя — ама как можа да го направи — високо го извика.

Младежът се обърна към нас. Катя бавно, но решително се доближи до него и му каза на английски: „Казвам се Катя. Аз съм от Русия. Сега заминавам на летището с този автобус и с моята група. Дойдох при вас… почувствах, че мога да ви стана много добра жена. Аз още не ви обичам, но ще мога да ви обикна, и вие ще ме обикнете. Ще имаме добри деца. Момче и момиче. Ще бъдем щастливи. А сега, ако искате можете да ме изпратите до летището“.

Младият англичанин гледаше Катя много сериозно и нищо не отговаряше, изглежда се беше шашнал от изненада. После каза, че има сериозна делова среща, пожела щастлив път и си отиде.

По целия път към летището Катя мълчаливо гледаше през прозореца, не си казахме нито дума. И на мен, и на Катя, ни беше някак неудобно пред туристите, които видяха тази сцена. Направо с кожата си чувствах, как се присмиват хората на Катя, как я осъждат.

А когато пристигнахме на летището слизащата по стълбите на автобуса Катя я посрещна с огромен букет цветя същия онзи млад англичанин.

Тя пусна чантата си на асфалта, не — тя направо хвърли чантата си, не взе букета, а се притисна до гърдите му и заплака.

Той изтърва букета, цветята се разпиляха. Ние с групата събирахме цветята, а те стояха. Англичанинът милваше косите на Катя. И сякаш нямаше никого наоколо бързо й говореше, какъв глупак е, как едва не е изпуснал съдбата си, а че ако не беше успял, би страдал после цял живот, и все благодареше на Катя, че го е намерила.

Самолетът забави излитането си. Няма да ви разказвам как, но аз го задържах.

Нейният англичанин се оказа потомък от семейство на английски дипломати и самият той се готвеше за работа в някакво посолство.

Когато се върнахме в Русия, той звънеше на Катя всеки ден. Те дълго разговаряха. Сега Катя е в Англия, бременна е. Мисля, че те истински се обичат. А пък аз повярвах в любовта от пръв поглед.

Наташа, която ми разказа тази удивителна история, се усмихна на седящия до масата свой спътник. Попитах ги отдавна ли се познават. Младежът отговори:

— Ами че аз бях в онази същата туристическа група. Когато англичанинът разпиля цветята, Наташа започна да ги събира, а аз и помагах. А сега нося кошницата с плодове след нея. Къде ще се мерим ние с английските лордове!

Наташа положи нежно ръка на рамото на своя спътник и с усмивка каза:

— Не могат да се мерят те с вас — руските мъже.

После щастливата девойка се обърна към мен и каза:

— Ние с Андрей се оженихме преди един месец, сега сме дошли да навестим моите родители.

Като узнаят историята на тези две момичета мнозина ще помислят: провървяло им е, или пък — необичайната ситуация. Но аз се наемам да твърдя, че в дадения случай ситуацията е била абсолютно стандартна и закономерна. И дори повече, аз твърдя, че ако повторят последователността на действията на Катя и Наташа, и други момичета биха могли да прогнозират за себе си изхода от подобна ситуация. Различията, разбира се са възможни в имената и характерите на избраниците, както срока на изпълнение на замисленото, но това, че подобна ситуация би се случила и с други е предопределено. От кого? От самите девойки, от техния начин на мислене и последвалите го последователни действия.

Съдете сами. При Катя се е появила мечта или цел, — да се омъжи за англичанин. Не е важно под чие въздействие тя е започнала да мечтае за това. Най-вероятно и е била неприятна атмосферата на пазара, пияните купувачи, грубостта, а може и присмеха на скандалния купувач.

И така, мечтата се е появила. Е и? Малко ли девойки мечтаят за принца в бял „Мерцедес“, а се женят в края на краищата за обикновени неудачници. На повечето от тях мечтите им не се сбъдват.

Съгласен съм, разбира се, че не се сбъдват, но само защото техните действия или по-скоро бездействие по отношение на мечтата приличат на анекдотичната ситуация с лотарийния билет. Когато човек мечтае за печалба и дори Бог моли за помощ, а не извършва дори елементарно действие — да си купи поне един лотариен билет.

Девойките са започнали да действат и се е изградила определена последователност: мечта-мисъл-действие. Ако се опитате да изхвърлите от верижката дори и един елемент съдбата на момичетата би се оказала съвсем различна. 

из "Анастасия (7)" на Владимир Мегре