Живял някога един благороден и богат господин. Когато почуствал, че дните му са преброени, повикал единствения си син и му завещал да пази семейното богатство, а да не го разпилява. Скоро след това старият господин си заминал от този свят, а синът му Сандрино успял да пропилее семейната хазна за една година. Но това не го обезпокоило особено. "Аз имам красива външност, - рекъл си той, - няма да е трудно с нея да си намеря лека работа." И наистина, кралят го назначил за камерхер без всякакъв проблем. Но изникнало друго затруднение - в него се влюбила кралицата и Сандрино трябвал да бяга, ако иска да спаси главата си. Отишъл в друго кралство и постъпил на служба в двореца, но там станал обект на топлите чувства на принцесата. Сандрино бягал от кралство на кралство и все не намирал мира от жените заради красивата си външност, която от благо се превърнала за него в ужасен товар. И той решил да продаде душата си на дявола, който в замяна да го отърве от красивата му външност. Дяволът, разбира се, веднага се явил - той никога не изпуска сделка.
– Какво искаш в замяна на душата си, младежо? – попитал той.
– Искам да имам пари и да живея безгрижно – отвърнал Сандрино.
Дяволът дал на момчето за срок от седем години панталони, в чиито джобове винаги има пари. Заръчал му повече да не се стриже, да не се бръсне, да не се мие и да не си реже ноктите.
Сандрино изпълнил заръките на дявола. И не е чудно, че за по-малко от година заприличал на истинско чудовище, макар да живеел охолно. Всички наоколо започнали да го смятат за урод.
Минали няколко години и кралството било нападнато от съседен владетел, а кралят нямал пари за отбрана. В тази крайна нужда той решил да се обърне за помощ към богатия и уродлив Сандрино. Сандрино охолно се съгласил да помогне на своя крал, но в замяна поискал една от дъщерите му за жена. Двете големи дъщери на краля решително отказали да вземат такова чудовище за съпруг за нищо на света. Само най-малката, като погледнала портрета му, казала:
– Но вижте колко добри са очите му, може би просто вода и сапун може да оправи всичко останало поне малко.
И тя се съгласила да го вземе за съпруг.
В деня на сватбата изтичал обета на младоженеца пред дявола и той се появил на сватбения пир в предишния си вид, който съкрушавал женските сърца. Двете сестри на младоженката били потресени и получили такъв пристъп на злоба, че решили да идат при дявола, за да не гледат щастието на сестра си. Дяволът бил много доволен и оставил чистата душа на Сандрино в ръцете на младата му жена - в замяна бил получил две други.
италианска приказка
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Панталоните на дявола"
Публикуване на коментар