Безполезното лукавство
Един мароканец от град Раба, който се казвал Бен Сад, имал една кобила, прочута в цялата страна с хубостта си и силата в надпрепусканията. Един водач на арабско племе от околностите на града силно желаел да я притежава. Той предложил на стопанина значителна сума, за да я купи, но Бен Сад на никаква цена не се съгласявал, защото това животно било неговата гордост.
Водачът на арабското племе, като видял предложенията си отблъснати, решил да си послужи с лукавство, за да стане господар на кобилата.
Бен Сад през една вечер, яхнал своята кобила, преминавал през една тясна и пуста долинка, която била близо до града. Изведнъж се зачул плачлив глас.
- Помогни ми, - умолително викал гласът. - Ако ти си истински верующ, смили се над мен нещастника.
Бен Сад се спрял и се огледал наоколо. Край пътя забелязал да седи един покрит с дрипи човек, който изглеждал изтощен от глад и умора.
- Какво искаш, братко? - попитал го той. - С какво бих могъл да ти бъда полезен?
- Уви! - отговорил непознатият, - аз пътувам отдалеч. Вярвах, че ще стигна в града преди настъпването на нощта, но умората и глада толкова ме изтощиха, че не ми е възможно да ходя. Аз съм вече загубен, ако ти не ме вземеш на своя кон.
- Добре, бедни братко, качи се зад мен. Аз ще те закарам в града, където ще бъдеш мой гост.
- Уви! аз съм много слаб, за да мога сам да се кача на седлото.
Бен Сад бил човек с много милостиво сърце. Той слезнал от коня и настанил нещастника. Непознатият се покачил на седлото, ударил коня с петата си и се впуснал в галоп, като викал:
- Аз съм този, комуто отказа много пъти да продадеш кобилата. Сега аз съм и господар. Сбогом, Бен Сад!
Бен Сад отначало бил отчаян. Щом познал водача на арабското племе, веднага се провикнал:
- Слушай, о, арабски предводителю! Ти взе кобилата на този, който искаше да ти направи добро. Пази я! Но между своето племе не се хвали за това си дело, за да не би добрите хора да се откажат да бъдат милостиви и да вършат добрини на нещастните. Само това те моля.
Водачът на арабското племе, като чул тези думи, силно се развълнувал. Спрял се, слезнал от кобилата и я върнал на Бен Сад, като му казал:
- Извини ме! Моята страст ме направи безумен. Не искам лошата ми постъпка да служи за пример и да пречи на хората да си помагат взаимно.
Ш. Гюйон
Приказката е от една книжка със стария правопис и затова изказът е такъв. Позволих си само няколко думички да подменя. Беше по-уместно да я сканирам, но нямам време за капризите на скенера, по-бързо я препечатах. По-натам ще кача цялата книжка в библиотечката.
Приятен уикенд на всички!
Публикувано от Gloxy-Floxy
30 март 2013 г. в 9:47
Нашите предводители не са от това племе...
30 март 2013 г. в 9:58
Ами не са ...