Притчите

Носеше се днес по потока ми във фейса и си нямах друга работа да я закача с курсора ...

Поезия от български учени!

Най-общо те оставя с впечатлението, че Дъглас Адамс не случайно е възпял вогонската поезия като изтънчена форма на садизъм. Не сте ме виждали толкова зла ли? Е, виждате ме! Виждате ме, защото като виртуално ангажиран човек съм силно обръгнала на каква ли не несносна или въобще силно казано поезия и за да ме накара нещо подобно да реагирам, значи минава всякакви граници. А много от стихчетата в книжката биха разплакали от отчаяние и журито на детски конкурс. Виждате ме, защото българската наука е достатъчно дискредитирана, че да има нужда от още и то толкова качествени вливания. И жалко за няколкото хубави неща вътре, защото яко търкане трябва да падне, докато се очистят от миризмата на скункс, която са поели в тоя сборник.

Всъщност, след като прочетеш в началото, че е издадена по метода "с любезното съдействие на ... някакви хора взели някакви пари", не знам дали има още какво да се коментира и не мисля повече да се хабя. Отивам да си приготвя някакво подобие на пангалактически гаргаробластер. Подобие, защото трябва да създава чувството, че съм си пръснала черепа с лимонов резен към който е прикрепена оловна тухла, окислена по възможност. Златото ми е твърде бляскаво в случая. Ако не се върна, да знаете, че съм уцелила рецептата.