Притчите

Дъщеря ми беше мъничка, в началото на начален курс. Срещу нас бяха отворили източен магазин за дрънкулки, фалшиви като тридоларова банкнота. Един осмомартенски обед, след като я взех от училище, трепетно и настойчиво ме заведе до него, паркира ме отпред и ме остави да се правя на разсеяна относно намеренията и. И аз седях и се правих на разсеяна, докато се върна с подаръка ми. Получих голям "златен" пръстен с камък ... Това беше толкова трогателно, че е трудно да се опише. Пръстенът - наистина красив, а детето - до дъното на душата си уверено, че е златен. И така той се озова на пръста ми, откъдето не го свалях. Дълго време успявах да укрия зеленото оцветяване по пръста си, докато един ден не се случи друго предателство - това, в което беше окъпан, каквото и да беше то, падна до последната люспа. Не сте виждали съкрушение, обида и разочарование, подобни на изживените от това дете...

Носих си го още дълго в автентичния му сивозелен цвят.

Пазя си го и до днес. Най-скъпият ми е!

Сетих се от букетчето зюмбюли на една виртуална приятелка, което нейната малка дъщеря и подарила, купувайки го със спестените си джобни. А също и от формулата, която изведе от него:

МАМА = ЩАСТИЕ

Прекрасна и неповторима детска сърдечност! Ценете я, докато я има! :)