Земята, изцеляваща рани

Мислех си за едни пресъхващи води и се сетих за легендата. "Пресъхваща вода" звучи тъжно, но понякога ражда добро.

За "земя, изцеляваща всякакви рани" някъде на запад споменава в съчиненията си още Плиний.
Всичко започнало от камилата, разказва една по-късна легенда. Стара, пършива, едва жива камила, която стопанинът и изгонил, защото не искал да се грижи повече за нея. Обидената камила влязла до средата на пресъхващото езеро и седяла там цял ден, потопена до шията в черната, мазна кал. Вечерта се явила пред портите на стопанина си, бодра и пълна със сила. Като видял чудотворното изцеление на камилата си, той също решил да полежи в калта и да опита да се отърве от болежките си. Така открили калолечението при татарското езеро, наричано тогава Тузла("сол"), днес - Сакско езеро.


Публикувано от

0 Response to "Земята, изцеляваща рани"

Публикуване на коментар