Търсейки история за коледната символика на червения имел, която бях чела преди време, се натъкнах на тази. На имела, особено белия, се приписват най-разнообразни езотерични свойства и от древността се смята за лечебно и вълшебно растение.
Родовото имение на Гогол се отличавало с изключителна природна красота, по която, напускайки дома, той тъгувал цял живот и я описвал в литературните си произведения.
Най-забележителното място в имението било голямо езеро, обкръжено с разкошни, клонести върби и високи тополи, подобни на приказни великани. Тополите били обвити с бял имел.
Според преданието, млада крепостна селянка, влюбена в Гогол, го напоила с отвара от бял имел, за да му направи любовна магия. Но магията не излязла напълно сполучлива, не се родила любовта, която очаквала, а пристрастие към живата природа, равносилно на обожествяване. Така той станал най-великият писател-романтик на 19-ти век, защото скритите тайни на природата лесно се разбулвали пред него.
Текстът е малко напудреничък, но всяка нация си хвали стоката. :)
Хубав ден ви желая и умната с магиите! :)
При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "ЕДНА НЕУДАЧНА ЛЮБОВНА МАГИЯ или КАК ГОГОЛ СТАНАЛ НАЙ-ВЕЛИКИЯТ РОМАНТИК НА СВОЯ ВЕК"
Публикуване на коментар