КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: Чудесният доктор (част последна)

(продължение оттук)

Мерцалов нарочно рязко загърби непознатия и се помести към края на пейката. Минаха пет минути в неловко мълчание, в продължение на които непознатият пуши цигарата си и косо (Мерцалов усещаше това) наблюдаваше съседа си.
- Приказна нощ - заговори изведнъж непознатият. - Мраз ... тишина. Каква прелест е руската зима!
Гласът му беше мек, ласкав, старчески. Мерцалов мълчеше, без да се обръща.
- А аз на дечицата на познати подаръчета купих - продължаваше непознатият (в ръцете му имаше няколко пакета). -  Но по пътя не се стърпях, завих, за да мина през парка: много е хубаво тук.
Мерцалов въобще беше кротък и свит човек, но при последните думи на непознатия получи пристъп на отчаяна злоба. С рязко движение се обърна към стареца и закрещя, нелепо размахвайки ръце и задъхвайки се:
- Подаръчета! ... Подаръчета! ... За познати дечица подаръчета! .. А аз ... а у нас, милостиви господарю, в тази минута моите деца издъхват от глад ... Подаръчета! .. А на жена ми и спря млякото и кърмачето цял ден не е яло ... Подаръчета! ...
Мерцалов очакваше, че след тия хаотични, озлобени крясъци старецът ще стане и ще си тръгне, но сгреши. Старецът доближи до него своето умно, сериозно лице с побелели слепоочия и каза дружелюбно, но със сериозен тон:
- Чакайте, не се вълнувайте! Разкажете ми всичко подред и колкото се може по-кратко. Може би заедно ще измислим нещо за вас.
В необикновеното лице на непознатия имаше нещо толкова спокойно и вдъхващо доверие, че Мерцалов непресторено, но страшно развълнувано и бързо предаде своята история. Разказа за болестта си, за загубата на работата, за смъртта на детето, за всичките си нещастия до този момент от днешния ден. Непознатият слушаше, без да го прекъсва и с една дума и все по-изпитателно и дълбоко се вглеждаше в очите му, желаейки да проникне до дъно в тая наболяла, възмутена душа. Изведнъж с бързо, съвсем младежко движение скочи от мястото си и хвана Мерцалов за ръката. Мерцалов неволно също стана.
- Да вървим! - каза непознатият , като теглеше Мерцалов за ръката. - Да вървим по-бързо! ... За ваше щастие, срещнахте лекар. Аз, разбира се, за нищо не мога да се закълна, но...  да вървим!
След десет минути Мерцалов и докторът вече влизаха в подземието. Елисавета Ивановна лежеше до болната си дъщеря, заровила лице в мръсните, омазнени възглавници. Момчетата кусаха борш на същите места, на които ги остави. Изплашени от дългото отсъствие на баща си и неподвижността на майка си, те плачеха, като размазваха сълзите по лицата си с мръсни юмручета и обилно ги проливаха в окадената купа. Влизайки в стаята, докторът смъкна кожуха си и оставайки по старомоден, изтрит сюртук, се приближи към Елисавета Ивановна. Тя даже не вдигна глава при неговото приближаване.
- Хайде, стига, стига, гълъбче, - заговори докторът и ласкаво погали жената по гърба. - Ставайте! Покажете ми вашата болна.
И по същия начин, както неотдавна в парка, нещо мило и убедително, звучащо в гласа му, застави Елисавета Ивановна мигом да се вдигне от постелята и безпрекословно да изпълнява всичко, което и казва докторът. След две минути Гриша разпалваше печката с дърва, за които чудесният доктор изпрати при съседите, Володя раздухваше с всичка сила самовара, а Елисавета Ивановна обвиваше Машутка със съгревающ компрес ... След малко се появи и Мерцалов. С трите рубли, получени от доктора, беше успял да купи чай, захар, питки и топла храна. Докторът седеше на масата и пишеше нещо на листче, откъснато от тефтера му. Приключвайки това занимание с полагането на своеобразна кривулица вместо подпис, той стана, затисна хартийката с чаената чинийка и каза:
- С това листче ще идете в аптеката ..., давайте през два часа по чаена лъжичка. Това ще предизвика отхрачване в малката ... Продължавайте със сгряващите компреси ... Освен това, даже дъщеря ви да има подобрение, извикайте утре за всеки случай доктор Афросимов. Той е свестен лекар и добър човек. Аз сега ще го предупредя. Това е, прощавайте, господа! Да даде бог, настъпващата година да се отнесе с вас по-снизходително от тази и най- важното, никога не падайте духом!
Като помаха с ръка на Мерцалов и Елисавета Ивановна, които все още не се бяха съвзели от изумлението си и пощипна мимоходом по бузата зяпналия с уста Володя, докторът бързо нахлузи високите ботуши и надяна палтото. Мерцалов се опомни, когато докторът беше вече в коридора, и се втурна след него. 
Тъй като в тъмнината нямаше ориентир, той закрещя напосоки:
- Докторе! Докторе, почакайте! ...  Кажете ми поне името си, докторе! Нека поне децата ми се молят за вас!
И той размахваше ръце, за да хване невидимия доктор. В това време от другия край на коридора спокойният старчески глас произнесе:
- Я! Какви щуротии измислихте! ... Влизайте бързо вътре!
Когато се прибра, вътре го чакаше изненада - заедно с рецептата, докторът беше оставил под блюдцето няколко солидни кредитни билета ...
Същата вечер Мерцалов узна и фамилията на своя нечакан благодетел. На етикета върху лекарството, точната ръка на аптекаря беше изписала: "По рецепта на професор Пирогов".

Аз слушах този разказ, и то нееднократно, от устата на самия Григорий Емилянович Мерцалов - същият този Гришка, който в описаното от мен Рождество проливаше сълзи в опушеното канче с постен борш. Сега той заема висок, отговорен пост в една банка, служейки като пример за честност и отзивчивост към нуждите на бедността. И всеки път, завършвайки своето повествование за чудесния доктор, той добавя с глас, треперещ от прикрити сълзи:
- От този момент все едно благодетелен ангел се спусна над семейството ни. В началото на януари татко си намери работа, Машутка се вдигна на крака, а ние с брат ми успяхме да постъпим в гимназията на държавна издръжка. Просто чудо стори този свят човек! А ние нашия чудесен доктор успяхме да видим отново само веднъж, когато го превозваха мъртъв към собственото му имение. И то не него видяхме, защото онова велико, мощно и свято, което живееше и гореше в чудесния доктор, докато беше жив, угасна невъзвратимо.

1897

Александър Куприн

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!


Публикувано от

2 Response to "КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: Чудесният доктор (част последна)"

  1. traiana says:
    22 декември 2012 г., 13:41 ч.

    Невероятно силно!

  2. Gloxy-Floxy says:
    22 декември 2012 г., 14:11 ч.

    И за мен!

Публикуване на коментар