Малкото пастирче стояло на прага пред дома си и гледало голямата, ярка Звезда, мигаща над пътя за Витлеем. Измъчвало се, че всички пастири от селото се отправили натам, за да посрещнат Спасителя, за чието раждане пропели ангелите. На него също много му се искало да отиде, но мама не го пускала - притеснявала се, че е малък и няма топла връхна дреха.
Пастирчето въздишало горчиво и мама не издържала:
- Добре, ще видя какво мога да направя - и влязла вътре.
По пътя се задал приятелят на пастирчето - Моисей. Той бил малко по-голям и носел в ръце новородено агънце увито в топла кожа.
- Няма ли да идваш с нас? - попитал Мойсей.
- След малко ще ви настигна - радостно отвърнало пастирчето. - Само мама да ме стегне за път.
- Побързай! - тревожно казал приятелят му. - По пътищата е пълно с разбойници.
И продължил нататък.
След малко мама излязла на прага. Носела в ръце топлия кожух на починалия му баща и една кошничка.
- Ако имах време, можеше да подкъся кожуха ... - въздъхнала мама.
- Но скоро той ще ми е съвсем по мярка, само още малко да порасна. Няма нужда, мамо! - засмяло се пастирчето.
- Е, както си знаеш ... А в кошничката има скромен подарък за Младенеца и родителите му - две малки бучки сирене и две ечемичени питки. Нямаме друго ...
- Благодаря! - пастирчето греело от щастие. - Трябва да побързам да настигна другите.
То навлякло бащиния кожух, който стигал до земята, грабнало кошничката в едната ръка и пастирската гега в другата и поело с бърза крачка да настигне другарите си.
Когато излязло от селото, разбрало, че мама била права. Студена била нощта. Пък и страшна, макар че ярката звезда над пътя вдъхвала такава радост, че него съвсем, съвсем мъничко го било страх. Но защо ли все не му се отдавало да догони другите?
Изведнъж зад крайпътните храсти се раздал груб и силен глас:
- Стой! Парите или живота!
- Много смешно, Мойсей! Хайде, излизай да вървим заедно!
Но този, който се подал, не бил Мойсей, а едър, широкоплещест мъж, брадат и чорлав, облечен само в окъсана риза и с износени сандали на краката.
- Кой си ти? - уплашено прошепнало пастирчето.
- Не се ли вижда от пръв поглед?! Аз съм страшен и зъл разбойник. А също хитър и коварен разбойник - подслушах ви с приятеля ти в селото и те причаках тук, за да те обера!
- Но аз не нося пари, ние с мама отдавна нямаме никакви.
- Каква глупост - да тръгнеш без пари на път! - възмутено отбелязал разбойникът. - Смъквай кожуха тогава, че измръзнах да те дебна тук!
Пастирчето му го подало:
- Побързай да го облечеш, докато е още топъл! - после добавило: - Знаеш ли какво, мисля, че ще се сгрееш още по-добре, ако хапнеш една питка и бучка сирене. Аз ги нося за подарък на Младенеца Исус и родителите му, но мисля, че те няма да се обидят, ако изядеш половината.
Разбойникът не чакал втора покана и започнал да се храни гладно. Погълнал питката и бучката сирене на няколко залъка и по лицето му се четяло, че обмисля дали да не отнеме на момчето и останалото. Пастирчето чакало.
- Добро момче си ти! - казал накрая разбойникът. - Не бях срещал още такъв като теб. Най-добре се пъхни и ти под кожуха, ще те съпроводя до Витлеем, а то иначе ще измръзнеш.
Пастирчето се пъхнало отдолу и двамата поели на път. А по пътя разказвало на разбойника какво знае за новородения Младенец - че мъдреците отдавна са предсказали пристигането му и че той ще научи хората да обичат бога, да се обичат помежду си, да си помагат и да не се нараняват един друг. Как новопоявилата се звезда сочи пътя към него и ангелите с песните си са известили, че Чудото се е случило.
- И защо всички толкова искат да му се поклонят? - попитал разбойникът.
- Защото се е родил, за да спаси всички.
- Даже и мен ли? Та аз съм страшен и зъл разбойник!
- Да, даже и теб. Той обича всички.
- Хм, - промърморил разбойникът, - това прилича на истина. Ето, Младенецът се е родил и те е научил да ме нахраниш. И аз ще дойда да му се поклоня.
И те ускорили ход.
В пещерата било топло от диханието на добитъка и хората, дошли да се поклонят на новородения Христос. Богородица седяла на купчина златиста слама, полюшвала го в ръце и ласкаво му говорела:
- Виж, колко хора дойдоха да ти се поклонят! Дойдоха мъдреците и ти донесоха злато, ладан и смирна. Дойдоха пастирите и ти донесоха мляко, сирене, хляб, топли кожи и даже едно агънце. Дойде и малкото пастирче и ти донесе най-големия подарък - големия разбойник.
Младенецът мило ги погледнал, а към разбойника протегнал малката си ръчичка за благослов.
Когато си тръгнали, големият разбойник изпратил малкия пастир до дома, в крайна сметка двамата имали само една топла, връхна дреха. Там се запознал с майка му и останал да им помага. Скоро се оженили и нашият малък герой получил нов баща. А от големия разбойник станал добър пастир, защото вълците се боели от него, а хората, точно обратното, го обичали и уважавали.
по Юлия Вознесенска в съкращения
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
19 декември 2012 г. в 10:05
:)
19 декември 2012 г. в 11:33
Великолепна приказка:-) Благодаря :-)
19 декември 2012 г. в 11:55
Благодаря и аз!
21 декември 2012 г. в 10:35
Много хубава приказка. Най-големият подарък според Бог - да доведем големия разбойник при Иисус!
21 декември 2012 г. в 12:20
Благодаря!