Според преданието джамията "Биби ханъм" в Самарканд е построена от любимата жена на Тимур в чест на победоносния му поход в Индия.
Архитектът, който ръководел строежа, безумно се влюбил в красивата царица и се бавел с издигането на главната арка. Тимур трябвало да пристигне скоро и Биби ханъм настоявала да завършат в най-кратък срок. Архитектът поискал висока цена, за да изпълни желанието и - да му позволи да я целуне. Биби ханъм заповядала да му донесат боядисани яйца.
- Счупи ги и ги опитай - казала тя. - Само отвън са различни, а отвътре всички са еднакви. Мога да ти дам която робиня поискаш, за да удовлетворява желанията ти.
В отговор архитектът поръчал да донесат два еднакви бокала. Единият бил пълен с вода, другият - с бяло вино.
- Виж тези бокали - казал той на царицата. - Ако изпия единия - няма да изпитам нищо, ако изпия другия - ще ме изгори. Такава е любовта!
Биби ханъм се видяла принудена да приеме условието и му позволила да я целуне по бузата. Но целувката му била толкова страстна и гореща, че оставила розов белег на бузата и. (Според някои версии позволила да я целуне през възглавничка, която целувката му прогорила.)
Тимур бил възхитен от подаръка на жена си, но не могъл да не забележи предателското петно на бузата и. Заповядал да убият дръзкия съблазнител и да го погребат в подземното помещение, където поместил библиотеката си.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
8 декември 2012 г. в 19:27
Архитекта убил ама джамията не разрушил, мамка му и ревнивец. Аз на мястото на архитекта щях да взема парите за джамията и отвлека царицата а Тимур и неговата команда да го д4хат...
И още нещо: gaudeamus igitur!
8 декември 2012 г. в 20:30
Това е романтичната легенда, ако може да се нарече така. А истината (според някои източници) е, че той сам си поръчал величествена джамия , чийто строеж започнал преди да замине на този поход. Докато се върне, жена му построила нейната. И той не само, че не бил възторгнат, ами се вбесил, защото нейната засенчвала неговата и заповядал да направят реконструкции. Когато свършили, тя веднага започнала да се руши.
А жена му тогава била вече 60-годишна и едва ли е станала обект на подобни страсти, твърдеше източникът.
Честит празник на теб! Аз едва ли има какво да празнувам.
8 декември 2012 г. в 21:27
Аха, още една легенда покриваща тъжна истина...
А за празника: разбира се има какво да празнуваш!... идеята за преходната и все пак вечната младост, жаждата за живот, която не бива да забравяме, потънали в грижите на деня...
Ох, нещо се разпоетих...
Вместо това, я послушай, и се зачети и в текста, струва си:
http://www.youtube.com/watch?v=aLUKfU2AOBY
Горе главате и чашата вино, и гаудеамус!
8 декември 2012 г. в 22:06
Ти празнувай и заради мен. Аз не мога наистина.