Притчите

:) Избрах си да ви честитя празника с отколешните благословии в поемата на Славейков. Не цялата, разбира се, подбрани извадки. Специално оставям частта за гурбетчиите.

Честита Коледа, приятели!


Рог изви над върховете снежни
ясен месец, подранил в небето.
Глъхнали са в сън поля безбрежни
само будно още бди селото -
дим се вий на стълпи из комини.

Песни, шум по улици се счуват;
гости ходят, гости се посрещат.
Домакини свят обичай чуват -
Бъдни вечер бъден празник срещат,
с буйно пламнал бъдник на камини.

*

Низ-по село скупом ходят
китни млади коледари -
сиромаси и боляри
с благовестье да споходят,
и наспроти празник честни
да им пеят драги песни.

Начело им станеника,
той ги стани, той ги води:
не току-така на сгоди,
а където е прилика -
и където подобава
с песни да се слави слава!

"В дясна ръка с китка вита
гости идат на честито:
тежки порти отворете,
благовестци приемете!"

Ей приветно портите разтваря
за посрещи домакиня веща.
А на прага къщен ги посреща
стар стопанин и тям отговаря:

"Добре дошле, добре дошле,
многожелани гости,
предвестници на благи дни
и край на дълги пости!"

...............................................


Стара майка, домакиня,
още не дарила дари -
и запяха коледари
на н е в я с т а пръвескиня.

П ъ р в а  з а р е д а

Млад гурбетчия, по-млад стопанин,
грижен ми ходи в пуста чужбина.
Него запитват тихом дружина:
- Що ти й насърце, грижен акранин?

"Двойна неволя, верни другари:
грижа на сърце, аман на душа -
гори едното, друго задуша -
вихром се вдигат спомени стари!

Сръце примира, памет се губи;
младост нерадост в пуста чужбина -
     млада дружина,
грижа за чедо - аман за любе!"

- Ой, махни, махни кахъри люти,
ти, млад другарин, недей се вайка:
мило е любе при стара майка,
грижено чедо в майчини скути.

Много се мина, малко остана;
утре ще литнат нагоре птички -
вест допрати им ти с лястовички,
че ще се върнеш при пролет ранна.

Тежка версия весе е сбрана
и армагани лежат с товари...
     Чакам другари. -
Много се мина, малко остана!

А невяста в ръце зела
мъжка рожба, първо чедо,
ником е чело привела,
сълзи рони до два реда.

Стара майка се притече,
а по нея и момата,
да раздумват с благи речи
кахърите на душата.

Съгледаха коледари,
съгледаха и подзеха
друга песен, со намяри
да й бъде за утеха.

  Хор

Керван иди, керван доди,
     невясто!
Я кервана войно води,
     невясто!

"Я излез, излез на двори,
     невясто!
Гален сън се яве стори,
     невясто!

Сън - и галена надежда,
     невясто!
с добра чест - добра посреща,
     невясто!"

Милите думи мило изпяни -
грижна невяста в скръб разтушена,
с сълзи на очи, в устни цалува
галена рожба първородена.

Благо усмихнат, старий стопанин
тихом пристъпи при коледари,
от шарен пояс вади кесия -
да се за песен отплати с дари.

........................................................

П ъ р в а  з а р е д а
 
И во тоя дом честити,
що го чиста вяра кити,
да не сяква все що драго -
руйно вино, мед и благо,
златно жито у амбари!

Д о м а к и н

- Чул ви господ, коледари!

В т о р а  з а р е д а

Бог да дава
вкъщи слава -
дни честити,
чиста съвест!

Дар в полето,
дар в сърцето -
добра мисъл,
мир и милост!

Хор

Тебе пеем, станенине,
тебе славим, господине:
много здраве бог ти прати -
     имот - живот -
     дом палати!

Колко здравец по гората,
колко звезди в небесата,
толкоз здраве у палати -
     живот - почит -
     дни благати!


На копраля над върхове снежни
е отскочил месечко в небото,
глъхнали са в сън поля безбрежни,
само будно още бди селото -
слава слави спроти празник честни.
Коледари низ-по село ходят,
песента им се далеко счува...
Станеник ги води да споходят
дом, обичай свят къде се чува -
Бъден празник да се слави с песни.

из "Коледари" на П.П.Славейков
източник: Словото

Публикувано от Gloxy-Floxy