Притчите

:) Започваме ...

В Голямата Тъмна Гора настъпи Бъдни вечер. Беше толкова тихо и спокойно. Коледният дух умиротвори всички, без значение колко са големи, лоши или посредствени.
Бясното Куче, вълкът, седеше сам в старата си, бедна бърлога. В нея имаше само легло, маса и малка лампа. Така или иначе вътре нямаше място за нищо друго. Бърлогата беше твърде малка.
Бясното Куче седеше в леглото си и пееше коледни песни от един училищен учебник, който беше откраднал предния ден от Ракум Ракун. И докато пееше, в очите му имаше сълзи.
"Бъдни вечер е - изхлипа той - и аз съм отново сам. Всяка година едно и също. И няма никой, за когото да ме е грижа, и нито един, който да го е грижа за мен."
И той пя коледни песни, докато натъжен се унесе в сън.
В същото време в друга част на Голямата Тъмна Гора Ракум Ракун и родителите му редяха подаръците под коледната елха.
-Е, добре! - каза мистър Ракун. - Мисля, че това са всички подаръци до идването на дядо Коледа.
-Не, не са - отвърна малкият Ракум. - Аз имам още един подарък, с който не съм сигурен какво точно искам да направя и затова го скрих под леглото си.
-Донеси го тук, скъпи! -каза мисис Ракун. - Все ще го сместим под елхата.
Ракум отиде в стаята си и се пъхна под леглото. Там, сред прахоляка и количките му, лежеше малък подарък, красиво опакован с коледна украса и привързана картичка, на която пишеше: "За Бясното Куче".
Всяка Коледа Ракум се чудеше какво прави Бясното Куче през коледните празници. Това е време, което прекарваш със семейството и приятелите си. А Бясното Куче беше беден на роднини и още повече на приятели.
Семейството на Бясното Куче го изостави още докато беше кутре, защото той беше твърде едър, твърде лош и твърде посредствен. Непрекъснато биеше братята си без причина. Скубеше сестрите си. Родителите му многократно му правеха забележки, но той въобще не искаше да ги чуе. И един ден, когато се прибра от риболов, Бясното Куче установи, че семейството му го е напуснало. Що се отнася до приятелите, той никога не беше имал нито един.
На Ракум му беше много мъчно за Бясното Куче. Разбираше, че е страшно самотен и е ужасно да прекараш живота си без никой да го е грижа за теб. И не можеше да си представи как някой може да няма Коледа. А Ракум знаеше, че Бясното Куче никога не е имал истинска Коледа, НИКОГА!
-Колко мило! - възкликна мисис Ракун, когато малкият донесе подаръка. - Да купиш подарък за Бясното Куче! Никога не бих си помислила да го направя.
-Точно затова му купих подарък - каза Ракум. - Никой не го е грижа за Бясното Куче. И той трябва да е ужасно самотен. Мисля си, че ако някой поне веднъж прояви внимание към него, той може и да престане да е така неблагоразположен към всички.
-Знаеш ли, Ракум, - замисли се баща му - може и да си прав. Защо не отидеш да му занесеш подаръка? Сигурен съм, че ще го оцени. Може би наистина, ако някой му покаже, че е загрижен за него, той ще да престане да се държи така.
-И докато си там, Ракум, - допълни майка му - защо не го поканиш да прекара Коледа с нас? Имаме място за спане и много храна.
-О, мамо! - зарадва се Ракум. - Може ли да го поканя? Наистина ли може?
-Да, Ракум - потвърди мисис Ракун. - Това ще е най-добрият подарък, който някога е получавал. Е, вторият най-добър.
Ракум Ракун се отправи към бърлогата на Бясното Куче. Когато почука на вратата беше измръзнал, но много щастлив.
-Кой е? - чу се отвътре сънен глас.
-Аз съм Ракум Ракун. Моля те, пусни ме вътре! Измръзнах навън.
-Влез!
Ракум влезе в старата, бедна бърлога. Тя беше по-малка даже от стаята на Ракум.
-Здравей, Бясно Куче! - каза Ракум. - Имам коледен подарък за теб!
-За мен? Сигурно си се объркал нещо - изхлипа Бясното Куче.
И се просълзи, докато поемаше подаръка от ръцете на Ракум.
-Никой не ми е правил подарък преди - отново изхлипа Бясното Куче.
-Допускам, че всички, освен мен, живеят с мисълта, че си прекалено лош, за да те е грижа за Коледата. Но аз всяка година по това време се сещам за теб и мисля, че си самотен - обясни Ракум.
-В действителност не ми харесва да съм лош - призна си Бясното Куче. - Правя лошотии с надеждата, че някой ден на някого ще му пука достатъчно, за да ме помоли да спра.
-Добре, - каза Ракум - мен ме е грижа и те моля да спреш да се държиш лошо с останалите, за да могат и те да се държат добре с теб!
-Ще се опитам - разкаяно промълви Бясното Куче. - Ще се опитам, наистина!
-Това е всичко, което бихме очаквали от теб, - потвърди Ракум - защото най-трудното е да опиташ. А сега защо не избършеш сълзите си и не си отвориш подаръка?
Бясното Куче разопакова пакета. Вътре имаше яркооранжева кутия за обяд, върху която беше отпечатано името му с големи черни букви.
-О, Ракум! - Бясното Куче се разплака отново от благодарност. - Вече ще имам моя собствена, специална кутия за обяд. Даже името ми е изписано върху нея!
-Да, вече няма да има нужда да крадеш чуждите, след като си имаш своя собствена. Отвори я, вътре има още нещо.
И Бясното Куче я отвори. Вътре имаше химикалка, молив с гума и кутийка шарени пастели.
-Супееер! - извика Бясното Куче. - Вече имам мои собствени неща за училище! Много ти благодаря, Ракум! О, и аз имам нещо за теб!
-Какво? - попита Ракум.
-Твоята книга с коледни песни - каза Бясното Куче и му я подаде. - Съжалявам! Откраднах ти я.
-Благодаря, че ми я връщаш! Ето, виждаш ли, вече се учиш да не бъдеш лош. Има и още нещо - родителите ми те канят да прекараш Коледа с нас.
-С удоволствие! - усмихна се Бясното Куче.
Двамата тръгнаха хванати за ръце през Голямата Тъмна Гора към дома на Ракум и през целия път пяха коледни песни.
От този ден Бясното Куче престана да краде. Обитателите на гората започнаха да го уважават и той започна да уважава тях. Довериха му се и постепенно и той започна да им се доверява. Спечели приятели и заживя щастливо.

Деби Уилямсън 

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy