Притчите

Пречиста Богородица Мария се родила в Галилейския град Назарет. По баща произхождала от царски род, а по майка от архиерейски.
Съпрузите Йоаким и Анна притежавали едновременно и материални богатства, и богатството на добродетелите. Те изпълнявали безпрекословно всички божи заповеди. На всеки празник правели пожертвования за бедните и за храма.За рядкото им благочестие Господ ги удостоил да станат родители на Божията Майка. Но това щастие ги споходило едва в края на земните им дни. След 50 години семеен живот Анна оставала безплодна. И двамата съпрузи в душевна горест не спирали да умоляват Бога да ги дари с чедо.

На един велик празник Йоаким, както обикновено, занесъл в Йерусалимския храм богати дарове. Но първосвещеникът го укорил за безплодието му и отказал да ги приеме.

Тежкият упрек уязвил Йоаким до дъното на душата му. Изпълнен с горест, той не се прибрал вкъщи, а се отправил в пустинята към мястото, където пасели стадата му. Там в усамотение излял сълзите си пред Бог: "Господи, удостои ме да се нарека отец на чедо, както някога удостои Авраам, за да не ме считат хората за отритнат от Теб и да не ме презират!"

Към молитвата си Йоаким добавил и строг пост - 40 дни не сложил къшей хляб в устата си. На многобройните предложения на пастирите да се подкрепи, неизменно отвръщал: "Няма да сложа хапка в устата си, нито ще се върна вкъщи. Нека храна ми бъдат сълзите, а дом - пустинята, докато не ме посети милост Божия."

Слухът за оскърблението, нанесено на Йоаким в храма, достигнало до Ана. "Сега съм по-окаяна от всеки човек! - възкликнала тя. - Отхвърлена съм от Бога, презряна от хората и изоставена от съпруга си. За кое да плача по-напред - за вдовството или за безчадието си, за сиротата или за това, че не съм достойна да се нарека майка!" Така ридаела Анна през четиридесетте дни на отсъствието на мъжа си.

Един ден потопената в скръб Анна излязла от дома и седнала в градината под лавровото дърво. Въздъхнала дълбоко и вдигнала очи нагоре. На върха на дървото видяла гнездо с пиленца. Това отворило за пореден път душевната и рана и сълзите и бликнали отново: "Горко ми! Най-грешна съм от всички Израелеви дъщери и унизена пред жените! Всички те носят деца на ръце и се утешават с чедата си. Не мога да се уподобя нито на птица, нито на звяр, имащи плод, нито на земята, даваща семена. Стори ми милост, Господи, развържи утробата ми и аз ще ти принеса в дар роденото от нея!"

Докато Анна ридаела, пред нея изведнъж се появил Архангел Гавраил. "Анна, Анна! Молитвата ти е чута. Въздишките ти минаха през облаците, сълзите ти паднаха пред Бог. Ще заченеш и ще родиш преблагословена Дъщеря. Чрез Нея ще са благословени всички земни колена и ще се даде спасение на света. Ще се нарича Мария." - това казал Ангелът и изчезнал.

Пълна с неизказана радост Анна се отправила към Йерусалим да се поклони в храма и да благодари.

В същото време Архангел Гавраил се явил и на Йоаким в пустинята с думите: "Бог чу молитвите ти и те дарява с благодатта си. Жена ти ще зачене и ще ти роди Дъщеря. Нейното раждане ще е радост за целия свят. Иди в Йерусалим и се срещни с жена си при златните врати. На нея и е възвестено същото, което и на теб."

Поразеният и възрадван Йоаким тозчас се отправил към Йерусалим. Срещнал се с Анна при златните врати. Ликуващи от радост съпрузите се прегърнали, поблагодарили в храма и се прибрали в Назаретския си дом.

В деветия ден на декември Анна заченала пречиста Дъщеря Мария - Богородица и я родила на 8 септември следващата година.