КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: ЦВЕТЕТО НА ВЛЪХВИТЕ



Източник на изображението: wikimedia.org
Всички знаят историята за това, как блестящата звезда довела тримата влъхви до Витлеем, където се родил Спасителят на света. От далечния изток през Халдея, Вавилон и Асирия влъхвите пристигнали във Витлеем и се поклонили на спящия в яслите Исус, и положили пред него своите дарове: злато, ладан и смирна.
Но какво се случило с блестящата звезда, която предсказала раждането на Христа и довела влъхвите при него?
Тя изпълнила предназначението си и сега? Къде да върви?
Бидейки звезда от първа величина, тя не можела да угасне веднага и тръгнала да си търси убежище по земята. Дълго странствала над морета и страни на разни народи и не могла да се спре никъде. В една чудна майска нощ прелетяла над планините на Швейцария и те я поразили с хубостта си. 
-Ето, тази страна си избирам аз - прошепнала звездата и като сребърен дъжд се разсипала над върховете на планините. 
На следващата сутрин пастирите били удивени да намерят в снега разцъфнали цветенца, подобни на звездички от бял бархат. 
Сега това белоснежно цвете се нарича еделвайс и швейцарците вярват, че то носи щастие на всеки, който го притежава. А в деня на Рождество украсяват шапките си с еделвайс - цветето на влъхвите. 

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!



Публикувано от

11 Response to "КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: ЦВЕТЕТО НА ВЛЪХВИТЕ"

  1. gost says:
    4 декември 2011 г., 10:02 ч.
    Този коментар бе премахнат от автора.
  2. Gloxy-Floxy says:
    4 декември 2011 г., 11:04 ч.

    :)
    Това значи. :)

  3. gost says:
    4 декември 2011 г., 11:28 ч.

    Една малка кавичка и каква голяма излагация... :)

  4. Gloxy-Floxy says:
    4 декември 2011 г., 12:45 ч.

    :D Ти пък чак го изтри. Поправих го, защото се оказва, че някои от потребителите дотолкоз не са вещи в софтуерните потайности, та чак не знаят как да ползват неактивните линкове, какво останало да ги вадят от съвсем малко грешен код.
    Не го взимай толкова навътре. :)

  5. gost says:
    4 декември 2011 г., 13:27 ч.

    А, аз не го взимам навътре. Всъщност взимам навътре само въпросите, отнасящи се до закуската. ;) Ма така ми стоеше грозно, пък ти му беше направила една съвсем изкусурена алтернатива, та нямаше нужда да кара хората да се чудят. :)

  6. Gloxy-Floxy says:
    4 декември 2011 г., 14:22 ч.

    :D Въпросът със закуската и аз явно съм го взела навътре, като се видях рано сутрин що буква съм изяла във фейса. Сега се опитвам да последвам собствения си съвет и да не почервенявам до ушите. :D

  7. gost says:
    4 декември 2011 г., 14:26 ч.

    Нямам идея какви ги вършите във фацебоок - такова животно не ползвам у мое село. :Р Я си признай, та да ти помоган да се изчервиш допълнително. :)

  8. Gloxy-Floxy says:
    4 декември 2011 г., 15:50 ч.

    :D Не, чак такива не ги правим. Публикалня, читалня, чат-пат с някого видалня. Споделяш си заснетата закуска/обяд/вечеря с обществото и настава бурна радост и аплодисменти. Обясняваш им защо копираните им статуси са олигофренични и спират да ти приказват. Ей такива работи! :)

  9. Gloxy-Floxy says:
    4 декември 2011 г., 16:02 ч.

    :D Но в крайна сметка приех с примирение факта, че днес ни е ден за супер-мупер разсеяност. И в светлината на прастарата мъдрост "който няма глава, има крака" тичах до математическия си блог да видя дали не изпуснах едно "не", дето да ми опропасти обредната мистерия. :D
    Последен опит да се изремонтирам с джезве кафе и ако излезе безуспешен, се предавам напълно и млъквам до утре, за да не си трупам повече пасиви на сметката. :D

  10. gost says:
    4 декември 2011 г., 16:22 ч.

    О, спокойно: "Падението е сладко, когато е общо!"
    Може би затова всички харесват Фацебоок. ;)

  11. Gloxy-Floxy says:
    4 декември 2011 г., 16:30 ч.

    :) Твърде е възможно.

Публикуване на коментар