Александър Куприн, Приказчици
(адаптирани от деца за родители)
(1907)
Имало едно момченце. Имало и едно голямо дворно куче. То живеело в кучешка колиба на верига. И било добро-предобро, но гладно. А момченцето все го дразнело.
Веднъж вързало на връвчица къс тлъсто месо. После се приближило до кучешката колибка и пита:
-Кученце, кученце, искаш ли ам-ам?
-Джав!
-Много ли искаш?
-Джав, джав!
Тогава момченцето хвърлило месото. И кучето ам! - лапнало го. А момченцето хванало връвчицата и дръпнало месото обратно. И пак пита:
-Кученце, кученце, искаш ли да ядеш?
-Джав, джав, джав!
И пак хвърлило месото, кучето го глътнало, а момченцето го изтеглило обратно. И пак пита:
-Кученце, искаш ли месце?
Тогава кучето се разсърдило. Хвърлило се, скъсало синджира и съдрало новите панталонки на момченцето. Момченцето избягало, а кучето изяло месото с все връвчицата.
Заплакало момченцето с горчиви сълзи. Започнало да се жалва на мама-татко, леля-чичо. А те казват:
-Да не беше дразнил кучето. То е гладно. Сега и на верига не можеш да го удържиш.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
2 декември 2011 г. в 19:41
И аз подкрепям стачката :-)
2 декември 2011 г. в 19:52
Ама тук сякаш на момченцата въобще не им пука от отвързани кученца ... Може би са им опадали зъбите, знам ли вече ... :)