Притчите

Сърцето се свило, чукнало по гръдната клетка и замряло, без да дава признаци на живот.
Копейкин от изненада се задавил с бирата и уплашено прошепнал:
-Ей, ти какво?
-А, нищо, просто ми писна от теб - спокойно отвърнало Сърцето и се наместило по-удобно на съдовете, увисвайки като в хамак.
-Как така? - очите на Копейкин щели да изскочат от изненада.
-Скучен тип си ти, Копейкин! - Сърцето се полюшнало към дробовете. - Няма в теб нито полет, нито кураж, нито фантазия! Бира и телевизор ...
-Да, ние ..., това ... - цветът на лицето на Копейкин се сменял непрекъснато - да живеем в съгласие, а?
-Ааа, как заговори! - просъскало Сърцето и болезнено го чукнало под ребрата. - А кой неотдавна ме натрови с фалшива водка?
-Вярно, аз, но кой да я знае ... - въздухът в дробовете на Копейкин вече предателски не достигал.
-Искам на море! - взискателно заявило Сърцето. - Да цъфтят магнолиите и да се влюбя истински! Ех! Така, че огън да плъзне по всички вени и съдчета, като пяна от вълна, като прибой! Ех! И назад - шшш ...
-Но аз ... кислород вече нямам ... - прошепнал пребледнелият Копейкин.
-А на морето какъв кислород има, да се ненадишаш! - разсмяло се Сърцето.
-Да ... да ... да идем! Хайде! - приел Копейкин, губейки съзнание.
-Добре, ще ти повярвам - Сърцето подскочило от хамака си, разтягайки се преди работа. - И да се влюбиш до главозамайване, ще те наблюдавам!
Копейкин ловял въздух с ръце и нещо утвърдително мучал.

-Ееех! Идваме, скъпа! - Сърцето отправило порция кръв в своя безпътен Копейкин, вече предчувствайки в нея аромата на морето, цъфтящите магнолии и новата любов, която ще плисне огън по всички венички и съдчета, съвсем като прибой. Ех!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy