Притчите

На коприненото листче на белоснежната роза паднали две росни капки-росички и нещо веднага ги притеглило една към друта.
-Каква красива дъга се прелива в тая мъничка капчица! - възкликнала по-едрата Росичка.
-О! Какъв чудесен овал има моя съсед! - смутено си помислила мъничката Росичка и нейните преливащи се цветове заблестели още по-ярко.
Притеглило ги още по-силно една към друга, но неочаквано и двете Росички спрели и замрели в нерешителност. Едновременно ги обхванала някаква неясна тревога. Както е известно, страхът рядко може да разкраси някого, по-скоро обратното.
-Какво изведнъж така грозно го набръчка? - помислила си малката Росичка.
-Къде изчезна чудната дъга от нейната повърхност? - още по-силно се разтревожила голямата Росичка.
В този миг коприненият лист трепнал и се огънал.
-Най-накрая ще утоля жаждата си! - изфъфлил с астматични прохриптявания старият, известен на цялата цветна градина със своята зловредност охлюв.
Той успокоил дишането си, включил на своята пределна охлювена скорост и се устремил към по-малката Росичка.
-Той ще я погуби! - ахнала по-голямата Росичка и бързо се пързулнала към прелестната непозната.
-Какво ще стане сега със нас? - затреперила по-мъничката.
Без да се замисля тя се хвърлила към съседа си.
Старият охлюв, разбира се, закъснял. Той разстроено се озъртал на всички страни, но Росичките вече не били на това място, където ги бил видял току-що. Когато той се добрал до края на листчето и погледнал надолу, видял едно изключително красиво цвете, а в чашката му - огромна Капка с чудесен овал, която преливала във всички цветове на дъгата.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy