ПРИКАЗКА ЗА ДВАТА СЪНЯ

Имало един сън. Добър, весел, разноцветен. Когато настъпвала нощта и идвало време за спане, сънят се промъквал под възглавниците на малки и големи. И не само под тях. Промъквал се и под постелките на ласкавите котета, даже и под тия на най-свирепите кучета. Промъква се сънят под възглавницата или под постелката и започва да разказва разни интересни и приятни истории.
Добрият сън знаел множество забавни приказки и истории.
Например, на майките разказвал, как техните дечица са получили шестици в училище или пък че последната неделя печивото им се е получило просто прекрасно.
На момиченцата сънят подарявал приказка за това, как всички врабчета и врани на света са се превърнали в прекрасни жар-птици. Което е прекалено ярко, разбира се, но много красиво. На палавите котета добрият сън напомня колко е весело да играят с хартиени панделки, а на кутретата - за вкусните кокалчета.
Просто е невъзможно да се запомни всичко, което знаел добрият сън. Той разказвал за заснежени, приказни, зимни дървета, за зелена, презелена лятна трева, за ледени висулки, за сочни, червени ягоди, а още - за весели игри и красиви кукли.
Добрият сън навярно затова и бил добър, защото разказвал винаги приятни неща.
Но тъй като нощем всички спят, добрият сън имал прекалено много работа, непрекъснато тичал насам-натам и понякога се случвало да закъснее.
А ако закъснее добрият сън? Тогава - беда, изпреварва го лошият сън. Лошият, тъжен сън не разказвал весели, добри приказки. Всичките му истории били печални, а понякога и страховити.
Например за баба Яга, или за ангина, или за това, как се скарали добри приятели. След такъв сън обезателно боли глава и ти се иска да плачеш. Затова добрият сън винаги се стараел да изпревари лошия под възглавницата. Добрият сън винаги се е старал да ни защити от лошия.
Но колкото и да бързал добрият сън, не винаги успявал да опази всички от лошия сън. И тогава добрият сън решил:
-Ще поговоря с лошия сън. Ще го помоля да не разказва никому повече тъжни и страшни приказки.
И ето, в страната на Приказките, до вълшебното езеро, около елхичката на смешинките и тъжинките се срещнали двата съня - добрият и лошият. Срещнали се за да поговорят.
-Слушай, лош сън! А ти защо си лош? Какво мълчиш? Отговори!
А той мълчи.
-Сърдиш се и затова разказваш тъжни и страшни приказки, така ли?
А той мълчи и въздиша.
-Но защо мълчиш? - чуди се добрият сън. - И защо въздишаш? А?
А той въздиша тъжно-тъжно.
-Слушай, - досетил се изведнъж добрият сън - а може би ти въобще не си лош. Може би просто си тъжен от това, че не знаеш нито една добра приказка.
Отново въздъхнал сънят, но този път като че ли с облекчение.
-Добър сън! - казал той. - На мен ми е толкова тъжно-претъжно ... Аз не искам да бъда лош. Но работата не е там ... Няма да повярваш, но аз наистина не знам нито една добра приказка. Затова и разказвам лоши. В крайна сметка съм сън и при всички положения трябва нещо да разказвам.
-Наистина ли? Наистина ли не знаеш нито една добра приказка?! Та те са толкова много.
-Наистина ... Нито една ...
-И как се получи така?
-Не помня ...
-Какво да правя с теб? - съвсем се разстроил добрият сън.
-Не зная ...
В това време вълшебната елха, под която разговаряли сънищата, елхата на смешинките и тъжинките зашумяла със своите иглички. Сънищата се вслушали. Тогава елхата отронила една игличка, после още една, после още, и още, и още ... Падали игличките и се превръщали в ярки, разноцветни листи с весели картинки. Листите лягали един върху друг, а двете последни паднали иглички се превърнали в красива зелена обложка и се получила книжка "Добри приказки" - ето какво пишело на обложката.
-Елхичке! - зарадвал се добрият сън - Мила елхичке, чудесно си го измислила! Нека тъжният сън чете добри приказки и ще престане да бъде лош. Ще престанеш ли?
-Ще престана! - съгласил се вторият сън.
Оттогава, преди да се присъни на някого, той чете една от добрите приказки. Вече е прочел почти цялата книжка.
Някои приказки знае наизуст и ги разказва по много пъти. Но понякога, по стар, лош навик, забравя и разказва тъжни приказки. Рядко, все по-рядко се случва това. Та той вече не е лош, а наполовина добър. Не е тъжен, а наполовина весел.
Скоро сънят ще дочете подарената от елхичката книга с добри приказки и ще стане обикновен добър, весел сън.
Ще почакаме.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 Response to "ПРИКАЗКА ЗА ДВАТА СЪНЯ"

  1. Михаил Янакиев Says:
    20 юли 2010 г., 14:24 ч.

    Глокс, само да засвидетелствам добрите си чувства и да споделя,че обожавам твоите постинги !
    Хубав и светъл ден!

  2. Gloxy-Floxy says:
    20 юли 2010 г., 17:07 ч.

    Благодаря ти!
    Хубав ден и на теб! :)

Публикуване на коментар