Притчите

Веднъж, на Нежността и станало мъничко тъжно ...
Тогава отишла у Тъгата и разкрасила дома и в нежни цветове: ще си помислиш - мъничко тъжно, но пък красиво и много нежно!
- Ах! - казала Тъгата и започнала, кой знае защо, да се увеличава по размери, навярно от нахлуващата нежност ...
И в този момент на всички, които живеели в близост с Тъгата, им станало мъничко тъжно и започнали да търсят място в своите Души, къде да сместят тая нахлуваща Тъга. Не могат да изгонят съседката, нали!
А Нежността, тая хитруша, тутакси се промъкнала в най-различни Души и се заселила в тях, без всякакво уведомление.
Влязла Тъгата в тези Души, а Нежността вече и чай била приготвила. Седнали да пият чай двете приятелки, вси по-топло на Душите ще бъде ...
... станало, даже не мъничко, а силно-пресилно радостно!
И мъничко глупаво - понякога силната Радост пуска при себе си мъничко Глупост, случва се, повярвайте!
Глупостта влиза внимателно и на една страна, криейки зад гърба си бутилка шампанско ...
Радостта си затваря очите, вади две красиви кристални чаши и ... дзън! - вдигат наздравици с Глупостта, пият до дъно и се завихрят в танц, без рамки и ограничения ...
Та когато танцуват Радостта и Глупостта, разсъдете сами, за какво му са на танца рамки и ограничения?!
Нежността също успява понякога да подложи чашата си под струята шампанско, което щедро разлива Глупостта. Какво толкова, няколко глътки!
И силно-пресилно радостно става на Нежността, и тя се завърта в танц със стопанката, в този същия - без рамки и ограничения ...
... и станало мъничко самотно ...
И тя тръгнала по пустите улици и дълго не срещнала никого.
-Ехей! - викала Нежността, но даже ехото се било скрило от нея.
-Ей! - не се предавала тя. - Никой ли няма, къде сте всички?
Никой не се отзовал, пък и кой ли да се отзове, когато ти е самотно?
Само мъдрото, посивяло Глухарче подарило на Нежността своето парашутче, а Вятърът я издигнал високо в небето и я завъртял ...
-Ау! - изплашила се Нежността. - Къде съм?
-Ти си в Самота! - отвърнал и Вятърът - Сега владееш Мъдростта и Времето!
-За какво са ми толкова Мъдрост и Време? - помислила Нежността. - Ами ако изведнъж там долу потрябвам на някого?
И насочила парашутчето си надолу, изплашена да не би съвсем да се загуби в Самотата ...
... много и се приискало при Любовта ...
Тя и преди често ходела при нея, че коя Любов може дълго да живее без нежност!
Отишла, а Любовтта я нямало вкъщи. Била при Ненавистта, пътят в крачки да премерят и да докажат, че броят им е повече от една!
Излязла Нежността да ги потърси, много и било домъчняло за приятелката и.
Гледа, вървят една срещу друга Любовтта и Ненавистта и пресмятат крачките на глас: едната вади, другата прибавя - скоро до една и съща цифра няма да стигнат ...
Едната съска злобно, другата се усмихва ласкаво, но една от друга много не се отдалечават, дали от недоверие, дали от родствена близост - ходи, че разбери!
Седнала Нежността встрани и задрямала, докато течал спора. Решила да не се намесва, когато ту се нападат, ту се утешават две близки приятелки, живеещи само на няколко крачки една от друга ...
Видяла Любовта спящата Нежност, усмихнала се на Ненавистта, тупнала я по рамото и престанала да спори - може би от нахлулата Нежност ... тя така ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy