Тъжно ми е. Вземам молива и рисувам човечета. Те тъжат заедно с мен, личицата им са печални, с меланхолични очи. Жал ми е за тях и поправям рисунката: човечетата се развеселяват, смеят се ... А аз се радвам заедно с тях.
Този, който ме е нарисувал, оставя молива. И също се усмихва.
Публикувано от Gloxy-Floxy
22 юли 2010 г. в 18:17
...и докато се смее, аз се опитвам да му свия молива.Но той вижда всичко и ми плясва един здрав шамар(смях)
22 юли 2010 г. в 18:39
Но понякога се прави, че не те е видял и те оставя да си подраскаш мъничко. :)
22 юли 2010 г. в 23:42
Лошо...след това не си харесвам молива и човечетата са грозни ,а аз тъжен :(
23 юли 2010 г. в 0:03
:)Не мисля, че би ти харесало да държиш Неговия молив през цялото време, тежък ми се струва. :)
23 юли 2010 г. в 1:01
Нее, напротив много е лек и който го пипне става лек и се носи...и като го пусне тупва тежко и му става още по-тежко от преди...(не е смешно)
23 юли 2010 г. в 8:36
Мисля, че ми се е случвало ... отдавна, но докато помниш усещането не ти става тежко пак, едва когато се разсее ...