Притчите

Много дълго те живели един без друг, много дълго - цял живот. Той трептял на вятъра, като останалите листа, радвал се на дъжда и на слънцето. Колко му е нужно на кленовия лист?
Тя шепнела с другите звезди и звънтяла нощем над дърветата в парка. И макар че живеела във висините, рядко мислела за възвишеното.
Те били различни. Тя никога не би го познала сред другите листа, той не би я отличил от другите звезди. Животът им бил съвършено различен - на вид, по дължина и по смисъл.
Когато видят падаща звезда, хората си намислят желание. Когато видят падащ лист, си спомнят за зимата. Те падали и им оставало да проживеят още един миг живот. Един миг и край!
-Падате?
-Падам ...
-Да падаме заедно?
-Заедно? Да, хайде!
Никой не знае, кога се ражда любовта. Може би когато два погледа не искат да прекъснат нишката, която ги свързва. Може би когато две дихания се слеят в едно. А може би когато в цялата Вселена, цялото Мироздание не остава никой, освен двамата, които хората наричат влюбени.
Съдбата сама ги откъснала от техните светове и ги оставила насаме. За миг, всичко на всичко един миг, последния в техния живот. Но струва ли си да се мисли за това, щом в този последен миг те били заедно и се обичали? Какво би струвал техният дълъг-дълъг живот - едно негово лято и милиарди нейни години - без този единствен миг? И толкова ли е важно колко е продължило щастието им, щом го е имало и те никога няма да го забравят.
Когато този миг свършил, всичко продължило, както обикновено: тя станала космос, а той- земя. Но заедно с тях техния миг на щастие запомнили и Земята, и Космосът. И може би благодарение точно на това, всички станали малко по-щастливи - и в Космоса, и на Земята.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy