Притчите

Когато в старостта си Анаами Баба загубил зрението си, той казал: " Бодхидхарма имал хиляда очи и само едно е било истинско, а аз нямам нито едно и проблемът отпада от самосебе си."
***
Попитали Анаами Баба:
-Какво е Дао?
-Това е поток.
-За какво е?
-За да бъдеш в хармония в него.
-И какво трябва да направиш за да го постигнеш?
-Нищо.
-Не е нужно да правиш нищо?
-Нужно е да не правиш нищо.
***
-Някога исках да творя чудеса, - признал Анаами Баба - но не можех. Сега мога, но не искам.
***
-В какво е същността на Вашето учение? - попитали Анаами Баба.
-Същността на учението е в самото учение, също както смисълът на живота - в самия живот, водата на реката - в реката, а сърцето на човека - в самия него.
***
-Понякога е трудно да ме разберат, - признал Анаами Баба - но това не е проблем. Каква е ползата да разберете мен? По-добре разберете себе си!
***
-Умът е като автомобил - казал Анаами Баба. - Неговата скорост дава такова щастие, а сблъсъкът с него - такава болка.
***
Попитали Анаами Баба на колко плана се дели Съществованието.
-Съществованието не се дели - обяснил той. - Него го делят такива глупаци като вас!
***
Анаами Баба и Анаами Дасс нощували под открито небе.
-Погледни Луната, Анаами Дасс - казал гуруто. - В нея има цяло учение. Луната е мъртва и изпълнена с бездействие. Но в същото време отразява Слънцето така, както светецът - Бога. А наоколо - тъмнина.
***
Веднъж на даршан (среща с учителя) при Анаами Баба дошли няколко бхагавати. Всеки пристъпвал към него с лична молба.
-На теб какво? - попитал той поредния бхагават.
-Аз дойдох при Вас, за да добия Свобода ...
-Свободен си! - казал Баба. - Следващият.
***
Когато Анаами Баба посещавал храма на Шива, палел най-вонящите благовония, които успявал да намери. Най-накрая някой не издържал и попитал, как е възможно подобно нещо. "А аз не се натягам" - невъзмутимо отвърнал гуруто.
***
-Ако камъкът няма мисли, то по какво това се отличава от медитацията? - попитал Анаами Дасс.
-Медитацията е умение да слушаш, не да мълчиш - отвърнал Баба. - Иначе можех да те ударя с тоя камък по главата и да ви приведа под общ знаменател ...
***
-Животът ми беше изпълнен със страдания, - признал Анаами Баба - докато го считах за свой. Хората винаги се терзаят, когато работата касае това, което им принадлежи.
***
-Обичаш ли ме, Анаами Дасс? - попитал Баба.
-Не - чистосърдечно признал ученикът. - А Вие мен?
-И аз теб - не.
-Може би затова любовта ни не знае граници? - попитал Анаами Дасс и Баба се засмял.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy