Никога не ми е достигало време да се занимавам с децата си. Работа, кариера, личен живот. Но те не страдаха от липсата на каквото и да било, имах достатъчно средства да задоволявам всичките им компютърно-шоколадови потребности. Затварях си очите за недостатъците им, а те ми прощаваха, че не им обръщам внимание.
Но ласкавото детство отмина бързо. Дойде сложният период на пубертета. Първите взаимни обвинения, първите истински чувства. Направих ужасно откритие: моите деца израснаха без любов. Малко участвах в израстването им, не пресичах лошите им постъпки и те не се научиха да отличават доброто от злото.
След поредното недоразумение стоях в кухнята, белех лук и от очите ми течаха сълзи. Влезе мама:
– Защо плачеш?
– Защо плачеш?
– Падна се гаден лук. Има сортове, от които не плачеш.
– Явно този малко са го поливали.
Разбрах нещо важно: ако децата малко се поливат в детството, когато пораснат ще донесат много сълзи на другите.
Преди няколко вечери попаднах на тази притча. На следващия ден срещнах един човек на години, с когото се разговорихме, и измежду всички умни неща, които ми каза, беше и много в духа на притчата, за вниманието, което да отделяме на семейството си и необратимите последствия от формалните отношения у дома. ...Ами, право си е! :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Ако децата малко се поливат в детството ..."
Публикуване на коментар