ЕХОТО НА ЖИВОТА

Баща и син отишли в гората. Момчето се ударило в камък и закрещяло:
-Аааа ...
-Аааа ... - се чуло в отговор.
-Кой си ти? - учудено извикало момчето.
-Кой си ти? - дошло отдалеч.
-Къде си? Покажи се!
-Къде сиии? Покаже сеее!
-Страхливец! - свило пръстите си в юмрук момчето.
-Страхливец! - чуло се в отговор.
-Татко, какво става? - в недоумение се обърнало детето към баща си.
А той се усмихнал и извикал силно:
-Аз те уважавам!
-Аз те уважавам! - последвал отговор.
-Ти си най-добрият!
-Ти си най-добрият!
-Хората наричат това явление "ехо", - обяснил бащата на сина си - а аз го наричам "живот", защото той ти връща всичко, което казваш или вършиш ...

Всичко, произтичащо около нас е отражение на самите нас ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

9 Response to "ЕХОТО НА ЖИВОТА"

  1. d_r_watson says:
    12 август 2010 г., 17:27 ч.

    Обичам тееееее!

  2. Gloxy-Floxy says:
    12 август 2010 г., 17:44 ч.

    :D И ааааз!

    Ехото дали може да се усмихва? :)

  3. d_r_watson says:
    12 август 2010 г., 17:47 ч.

    Усмихнатоо Ехоооо.

  4. Gloxy-Floxy says:
    12 август 2010 г., 17:54 ч.

    :D хо-хо-хо (това е накрая):D

  5. Вали says:
    13 август 2010 г., 8:50 ч.

    Абсолютно вярно, особено последното изречение!!!

  6. Анонимен Says:
    13 август 2010 г., 9:35 ч.

    "наричам "живот", защото той ти връща всичко, което казваш или вършиш"
    дали е така? дали няма да се окаже , че връзката е двупосочна?
    дали ние не връщаме на живота всичко онова което той казва или върши?

  7. Gloxy-Floxy says:
    13 август 2010 г., 11:21 ч.

    :) Възможно е, но малко ми звучи като оправдание да се чувстваме онеправдани, нещастни и други не-та в тоя контекст.

  8. трубадур says:
    13 август 2010 г., 11:38 ч.

    Всъщност последното изречение е добро самостоятелно - като крилата мисъл.

    Така, сложено в края на, хубавата между другото, притча е доста задължаващо към читателя.

    Без него има доста по-голямо поле за интерпретации, докато с него изглежда така, сякаш няма друг начин да погледнеш на текста.

    Знам че трябва да има поука, ала винаги е по-готино, когато сам си я вадиш, а не когато ти е синтезиран смисъла на целия текст в едно изречение на края - така четенето става малко машинално и не толкова стимулиращо интелектуално.

    Затова винаги пропусках и последния абзац на приказките, където, особено в оригиналните им версии, се вписваха поуките.

  9. Gloxy-Floxy says:
    13 август 2010 г., 11:47 ч.

    :D Има нещо такова ...
    Затова притчи, последвани от разяснения, чиято дължина е два пъти по-голяма от тая на притчата ги игнорирам обикновено, защото все пак гледам да се придържам към текста, който превеждам. Понякога ги ремонтирам мъничко, но не знам доколко и имам ли въобще такова право.:)

Публикуване на коментар