Празникът има предхристиянски корени, като всички народни обичаи. Този специално е посветен на изпращането на зимата. Според старите традиции продължава цялата седмица с различни ритуали за всеки ден от тях. Но преданието е за възникването му.
В стародавни времена Карачун(Чернобог, бог на зимата) се скарал с останалите богове и за малко не превърнал земята в мъртво, заснежено царство. Когато най-накрая се споразумяли, решили през част от годината на земята да царуват Карачун и вярната му спътница Зимата, след това да идва Пролетта и така да започне кръговрата на годишните времена.
Но когато дошло време старицата Зима да си ходи, тя се заинатила. Не искала да се прибере в тъмното подземно царство.
-Няма да си тръгна! - тропнала тя с крак и подгонила по земята най-свирепите и студени вихрушки, които и били останали. - Не и докато не ме изпратят подобаващо! И то така, че сама да не мога да си го представя! А, и още искам във всяка къща да свети по едно слънце!
Боговете се разтревожили. Зимата искала невъзможното. А ако не успеят да я умилостивят и да я накарат да си тръгне, ще измори хората с глад и студ. Чудили се как да постъпят и изведнъж светлата Лада възкликнала:
-Знам какво да направя!
Превърнала се в синигерче и слязла от небето на земята.
В определеното време Зимата се явила на изпращането си. И онемяла от изненада - във всеки дом на трапезата имало блюдо с нещо кръгло, изпускащо сладък аромат. И всяко светело като слънце. Това били масленици (блини, на вид са палачинки, макар някои да се правят с мая), които Лада научила хората да приготвят.
А хората се веселели. Гощавали се, пеели и танцували. Чествали Зимата и я наричали ласкаво щедра, хлебосолна, маслена, весела, почтена. Тя била толкова потресена от доброто отношение, че си тръгнала без всякаква съпротива.
Дошла Пролетта, но оттогава хората ежегодно изпращат Зимата тържествено, устройват и празник и пекат масленици.
Дошла Пролетта, но оттогава хората ежегодно изпращат Зимата тържествено, устройват и празник и пекат масленици.
Празникът в Русия се нарича Масленица и блините са си тяхното традиционно ястие за празника. А на Балканите вероятно ролята на кръглото, маслено и светещо като слънце играе баницата със сирене. Примерно, на места в Македония е известен под името "недела на коматите"(комата е вид баница). Подобни ритуали и празненства за изпращане на зимата имат не само славянските народи, а в цяла Европа. А обичаят с искането и даването на прошка е възникнал по-късно под въздействие на църквата.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Сирната неделя и славянската митология"
Публикуване на коментар