Вечните хора и живата вода

Някога живял един ловец. Един ден, докато преследвал дивеч, стигнал до голямо блато, през което нито животно преминавало, нито птица прехвръквала.
Станало му любопитно на ловеца какви зверове и хора живеят от другата страна на блатото и решил да провери. Вървял, вървял, най-накрая стигнал. Гледа, там оседлани зайци стоят. Изпод земята излезли мъничките вечни хора, които яздели зайците.
-Завъди се в нашата земя хищен звяр - самур - оплакали се те на ловеца. - Много ни тормози! Ще ни помогнеш ли да се освободим от него?
Хванал ловецът самура и го убил.
-Голяма добрина ни стори! - зарадвали се вечните хора. - И ние ще ти се отблагодарим. Иди си у дома, а ние ще ти донесем жива вода.
Ловецът се прибрал щастлив вкъщи и разказал на роднините си, че скоро ще ги посетят вечните хора, ще им донесат жива вода и всички хора ще станат безсмъртни.
Зачакали гостите. Жените отишли да съберат дърва за огъня. Докато събирали съчките, се появили вечните хора на оседланите си зайци.
-Ха, ха, ха! - разсмели се жените. - Гледайте какви са дребосъци, зайци яздят!
Обидили се вечните хора и не им дали живата вода. Плиснали я на дърветата - кедъра, бора и елата. И се върнали в своята земя зад голямото блато. Оттогава тия дървета станали вечно зелени. А хората си останали смъртни.

иркутска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Публикувано от

1 Response to "Вечните хора и живата вода"

  1. Rosen says:
    17 февруари 2012 г., 9:14

    Думата забито в чуждо сърце тежи повече от камъка в нашата ръка!

Публикуване на коментар