Една страна била управлявана от падишах. Той бил богат, могъщ и мъдър, но стар. Вече бил превалил деветдесетте. В столицата живеел и бедняк, който имал дъщеря-красавица. Веднъж престарелият падишах видял девойката и пламнал от любов. Веднага изпратил сватове при родителите и. Разстроеният бедняк поискал три дни отсрочка, за да се посъветва с близките си.
-Падишахът е твърде стар, за да се жени за нашето гълъбче - казала жена му. - Но той е всемогъщ. Как ще се възпротивим на волята му!
И се разплакала.
-Всичко ще бъде наред - успокоила ги дъщеря им. - Само, когато сватовете дойдат отново, поискайте аз сама да определя зестрата.
Падишахът нетърпеливо чакал да изтече определеният срок. Той вече смятал девойката за своя жена. Везирите и сватовете-векили пристигнали за отговор.
-Ние сме съгласни, - казали родителите - но нека тя сама определи зестрата.
-Хазната на нашият повелител е пълна, слава на Бога! Чакаме отговора ти, девойко - отвърнали пратениците.
-Моята цена е такава, - казало момичето - десет агнета, двадесет вълка, тридесет камили, четиридесет почтени люде, петдесет расови жребци, шестдесет евнуха, седемдесет юзди, осемдесет букаи за коне и деветдесет торби.
-Само това?! - зарадвали се сватовете и се втурнали обратно при падишаха.
-Чудо работа сте свършили! - хванал се за главата падишаха, като му предали отговора на девойката. - Добри сватове, няма що!
-Нима е много това, което поиска невестата? - учудили се везирите и векилите.
Падишахът сърдито им обяснил, че десет агънца означава, че на десет години човек е като агънце, на двадесет - като вълк, на тридесет - като камила, на четиридесет става почтен, на петдесет - като буен жребец, на шестдесет - евнух, на седемдесет го водят на повод, защото вече му е трудно да ходи сам, на осемдесет е като спънат кон, а на деветдесет е време да крие изсъхналото си тяло в торба и да се готви за смъртта.
-Ето какво е искала да каже девойката, като е поискала такава зестра - завършил той. - И се оказа, че тя има повече ум от вас всичките взети заедно!
Падишахът поискал да види момичето, за да му зададе няколко въпроса. Изпратил един от стражите за нея. Когато пристигнала я попитал кое е най-тежкото животно и кое е по-сладко от всичко на света.
-Но това е толкова просто, защо ме питате? - учудила се девойката.
-А ти все пак отговори - подканил я падишахът.
-Най-тежкото животно е конят, защото когато тича, цялата земя трепери. А по-сладка от всичко е любовта и ето доказателството: когато бях малка, бяха ме оставили до огъня и се опарих на въглените, но мама и татко даже не забелязаха, защото бяха увлечени в целувките си. Любовта за тях беше по-важна от родното им дете. Ето и Вие, Ваше Величество, сте на деветдесет и още мечтаете да се ожените.
Падишахът бил възхитен от ума и и я пуснал да си иде с мир.
туркменска приказка
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "По-сладко от всичко на света"
Публикуване на коментар