Първоначално Бог повелил да раждат и мъжът, и жената. Станали и двамата трудни (само не ме питайте как, представа си нямам ). Като дошло време да раждат, първа родила жената. Повила детето, сложила го на гърдата си да суче. Като заплачело, го люлеела. Не се отделяла от него.
Размислил се мъжът: "Струва ли си да си взимам такава беля на главата? Такава грижа! Това дете душата в рая ли ще ми носи? Няма да съм глупав като жената, ще взема да изхитрувам ..."
И след някой-друг ден, като дошло време и той да роди, се качил да ражда на една круша. Детето паднало на земята и се утрепало. Хванал се Господ за главата и повелил оттогава само жената да ражда.
Затова и децата като са в беда викат "Олеле, майко!", а не "Олеле, татко!"
(Въпреки че последното не е абсолютно правило по мои наблюдения. :))
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
20 февруари 2012 г. в 12:10
Тази притча ще бъде забранена заради политическата ѝ некоректност... ;-)
20 февруари 2012 г. в 12:18
:D Хубаво, тя истината и без това открай време е без значение. :Р
20 февруари 2012 г. в 12:27
Тя си има и продължение...решил бог жената като ражда,и мъжът да има родилни болки...но една жена взела да ражда-тя вика,комшията вика,тя вика,комшията вика...мъжът и-никакви болки---и от тогава само жената ражда и я боли...:)))))
20 февруари 2012 г. в 12:30
:D Ахаха, то затова сигурно беше забранено да присъстват на раждането.