Когато Александър достигнал до Картаген, местност населена с жени (смесване на легендите), той им обявил война. На това жените отвърнали:
-Ако ни победиш, ще ти се присмеят, че си победил едни жени. Ако ние те победим, пак ще ти се присмеят, че си победен от жени.
Тогава Александър помолил:
-Донесете ни хляб!
Сервирали му на златна маса хляб и плодове, направени от злато.
-Нима във вашата страна ядете злато? - учудил се Александър.
-Ако ти е трябвал хляб, - отвърнали жените - нима в твоята страна нямаше, че си дошъл при нас да го търсиш?
Като си тръгвал, Александър написал на градските порти: "Аз, Александър Македонски, бях цар-глупец, докато не дойдох в Африканската земя и не се поучих от жените на мъдрост".
притчи от мидрашите
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
29 ноември 2011 г. в 13:56
Хъммм, притчата разчита, че първо Александър е тръгнал да върти кръгчета на света за едната слава само. След това се казва, че другото в краен случай е хляб. А ако е тръгнал да събира моми и злато, каквито има в изобилие в местния вилает, както е видно, м? :)
29 ноември 2011 г. в 16:42
:) От тия апокрифи, където най-малко пък Александър съм очаквала да срещана, добих впечатление, че е тръгнал на някакъв адвенчър, чат-пат на лов за мъдрости.
А момите и златото вървят със славата изглежда ...ъъъ, в тия среди, но едва ли са му потрябвали самоцелно, щото инак нямаше непрекъснато да ги раздава, както говорят злите езици на други места.
Сори за късния отговор, ама напреди Гугъл сгъна нещо со все Блогърът ни. :)