Притчите

Слънчицето сладко се прозяло и се протегнало над розовото облаче. Първите му лъчи току-що били позлатили листата на дърветата и поляната, покрита с роса. А във Вълшебната гора вече царяло радостно оживление. Малките зверчета бързали да разкажат на приятелите си щастливата новина. Пчелите весело жужжали, докато я разказвали на цветята, а птиците я разпявали в самозабрава, носейки я на цялата гора: на Краля на елфите Едуин и Горската Фея Елвира се родил син. Прекрасното, здраво момченце се появило на света заедно със слънчицето и на всички им се искало час по-скоро да поздравят щастливите родители. Всички обичали Елфа и Феята за тяхната доброта и живеели във владенията им весело и доволно.

Когато уточнили деня на празника по случай раждането на малкия принц, момченца-елфи летели из цялата гора и канели на празничната вечеря животни и птици. Изпратили вестоносци и до съседни приятелски гори и царства.

Настъпила дългоочакваната празнична вечер. На поляната пред замъка царяло празнично оживление. На високите на дърветата горели разноцветни фенери. А на долните клончета седели музикантите - малки жабчета, щурчета и цикади и свирели най-прекрасната музика, която била звучала някога във Вълшебната гора. Тук имало танци и смях. Малко по-далеч, под ярко оцветена шатра, Котаракът и Саламандърът показвали фокуси и даже гълтали огън, предизвиквайки възторга на зрителите.

Покрай дългата маса, отрупана с вкусни горски блюда, седели елфи, джуджета, животни и птици, беседвайки помежду си и с домакините. Ах, колко млади и прекрасни били Кралят и Феята! В неговите тъмни и нейните златни коси проблясвали малки златни корони, обсипани със скъпоценни камъни, а роклята на Феята изглеждала като изтъкана от лунна светлина. Те се държали за ръце и в погледите им сияела вечна и чиста любов. А тяхното съкровище, техният син тихо спял в своята люлчица, зад тънка завеска от клонки на дива лоза и безметежно се усмихвал в съня си. На него въобще не му пречел шумът на празника.

И ето, настъпил тържественият миг. Най-старото джудже с дълга бяла брада се надигнало от мястото си и силно се прокашляло, призовавайки за тишина. Всички погледи се обърнали към него. И джуджето произнесло такова приветствие:

-Скъпи Едуин и Елвира, ние, джуджетата от Скалистата страна, сме щастливи да ви поздравим с раждането на вашия син! Нека той бъде щастлив и светъл като родителите си и подаръкът ни да му помогне, когато порасне, да стане изкусен майстор във всеки занаят!

С тези думи той сложил до люлката малко ковано сандъче с вълшебни инструменти, изработени от най-добрите майстори в страната на джуджетата.

-Аз дарявам малкия принц с Мъдростта на Совата. При всички случаи някой ден ще му потрябва - важно изрекла старата сова, връчвайки на Феята огромна старинна книга в тъмносиня кожена подвързия, украсена със златни орнаменти. Несъмнено книгата също била вълшебна. И най-интересното - последните и няколко страници били празни.

-Дарявам го със Силата и Смелостта на Лъва! - изревал Царят на Джунглата.

-Дарявам го с Благородство и Чест! - гордо казал Орелът.

-Бързина и Лекота! - чул се нежният глас на Сърната.

-Лебедова Вярност! - казал Лебедът, извивайки грациозно шия.

-И Преданост към тези, които обича! - добавило Кучето.

Един след друг пристъпвали към люлката зверове и птици и поднасяли ценни дарове на дребосъчето, което обикнали от сърце, както обичали Елфа и Феята.

Но най-скъпите подаръци му поднесли, разбира се, неговите родители. Мама подарила на сина си Любов. Той сладко спял, положил главица върху нея, и му било топло и уютно. Татко му подарил Доброта - тя го прикривала като чадър от всякакви бури. А когато малкият елф порасне и стане крал, сам ще защитава така жителите на Вълшебната гора. 

Кралят на Елфите се обърнал към гостите и казал с усмивка:

-Скъпи приятели, ние с Елвира сме ви много благодарни за това, че почетохте с присъствието си нашия празник, за любовта ви и прекрасните ви дарове! Знайте, че винаги сте желани гости в нашия дом! А сега да се повеселим!

Гостите вдигнали шумна наздравица с бокалите си, пълни с ароматен див мед.

Но изведнъж, кой знае откъде се появил леден полъх, толкова силен, че едва не загасил светлината на факлите. Музиката и разговорите замлъкнали. А на тревата пред празничната маса се извила прашна вихрушка, която се превърнала в Черната Кралица - Кобра. Всички зверове отстъпили назад. Малкият елф се пробудил и заплакал. Майка му го грабнала от люлката и го притиснала до гърдите си. А Едуин застанал пред тях, прикривайки и двамата. 

Всички животни и птици и до ден днешен се боели от Кобрата. Някога тя била владетелката на това място. Тогава то се наричало Тъмното Усое и царели вечно страх и мрак. Така било дълги години, докато Елфът не победил злата магьосница. Той я свалил от трона и почти я лишил от вълшебната и сила. Освободил от пленничество прекрасната Елвира, с която се обикнали от пръв поглед. Така Едуин и Елвира станали крал и кралица, а непроходимият гъсталак се превърнал в светла и хубава гора с щастливи жители. Елфът великодушно оставил живота на Кобрата, даже и позволил да се засели във Вълшебната гора, където пожелае.

Но защо се явила на празника им? И защо в очите и светела такава злоба?

Тя сърдито зашиптяла, обиколила с леден поглед присъстващите и злобно го заковала в Елвира, държаща в ръцете си младенеца. 

-С-с-с! Виждам, че се веселите тук. Е, какво пък, радвайте се, ако можете! Аз също имам с-с-скромно подаръче за вашето чудесно момченце. 

И тя сложила пред люлката това, което донесла със себе си - голям черен камък. Тревата под него веднага пожълтяла и увяхнала. 

Елфите и зверовете ахнали ужасено, а бебето горчиво заплакало, криейки главицата си в майчината гръд. 

-Какво е това? - изплашено възкликнала Феята.

-Тиш-ш-шина! - с отровна усмивка изсъскала Кобрата. - Глупава малка Елвира! Животът не се състои само от празници и бъдещият крал трябва да го знае! Подарявам му Печал!

-Но ти знаеш, че от нея слабеем и можем даже да умрем! - отчаяно извикала Елвира.

Кобрата избухнала в злобен смях и после неистово зашиптяла:

-Нека познае мъката и тъгата! Нека цялата ми сила влезе в този камък и легне като тежък товар на душата му! Нека горчиви и безрадостни станат дните му! Това е чудесно отмъщение за глупавите елфи!

Кралят изтеглил меча си от ножницата, а Феята възкликнала:

-Моята Любов ще го предпази!

-И нека Радостта го спаси! Светла Радост през всеки един ден! - разнесло се отгоре звънко гласче.

Всички вдигнали очи нагоре и видели голяма красива Пеперуда с бели крилца на златни шарки. Тя развълнувано трепкала с крила, подхвръквала над поляната и се опитвала да удържи привързано с копринена лента облаче, което се теглело към небето. Облачето преливало във всички цветове на дъгата и сияело така ярко, че на поляната станало светло като ден. Възхитени въздишки се понесли сред гостите. Бебето престанало да плаче, радостно се усмихнало и протегнало ръчички към облачето. 

Черната Кобра зашиптяла в бясна злоба и се опитала да хване Пеперудата. Но тя само само се засмяла и смехът и зазвънял като сребърна камбанка. 

-Извинете ме за закъснението, скъпи Елвира и Едуин! - казала Пеперудата. - Трудно ми беше да удържа подаръка, той така се тегли към небето. Цял ден, до залез, пеперудите от нашата гора събираха слънчеви лъчи, красотата на цветята, весел детски смях, щастието на любовта, радостта от приятелството и дългоочакваната среща и всички останали радости, които успяхме да открием!

-Нека всеки ден от живота на вашето момченце бъде изпълнен с радост от това, че живее в този прекрасен свят! - продължила Пеперудата. - И нека винаги избира пътя на Доброто и Любовта! Защото всеки миг от нашия живот е безценно съкровище и трябва да го оползотворим като благо! Ние, пеперудите, ви даряваме Радост! Тя е много и стига за всички. Поделете я с другите и ще стане още повече!

С тези думи Пеперудата дръпнала края на облачето и на поляната се посипал дъждец. Но това не били капки вода, а светкащи разноцветни искри. Те весело закръжили във въздуха и запълнили всяко свободно местенце. Това било като празничен карнавал с шарени конфети. Всички почувствали колко леко и радостно им станало на сърцата от този дъжд. Сред всеобщото ликуване съвсем забравили за Кобрата и страшния и подарък. Всички, освен Елфът и Феята. Само те видели как съскал и пушел камъкът на местата, където попадали върху него разноцветните искри на радостта. И се топял, топял пред очите им!

А Кобрата се мятала по поляната, опитвайки се да се укрие от вълшебния дъжд. Но просто нямало къде. И в мига, в който черният камък се стопил напълно, се чуло леко пукване и Кобрата също изчезнала без следа. 

Елфът взел на ръце сина си и прегърнал Елвира. А тя, триейки сълзи на радост и облекчение, светло му се усмихнала в отговор. И протегнала ръце към Пеперудата. Пеперудата долетяла и кацнала на дланта и. 

-Благодаря за подаръка ти! - ласкаво прошепнала Феята и внимателно целунала нежните крилца.

А на поляната продължавал веселият празник. И всички дни на обитателите на Вълшебната гора били изпълнени с радост и щастие.

Наташа Тофт

:) Подарявам ти обичта и радостта си! Дано всичките, които събереш в този ден, стигнат, за да не те превземе никога печал! Честит рожден ден, Иво!