Вие били сте някога дъжд? А аз - да. Днес бях ситен есенен дъждец.
Росях дърветата и играех с техните падащи листа - жълти, червени, кафяви. Посребрих асфалта, за да се покаже в него отражението на небето. Чуках по шапките на чадърите и се здрависвах с побягващите хора. Но листата падаха в калта и губеха ярките си цветове. Огледалото се разбиваше от тичащите стъпки, а хората под чадърите от моето чукане криеха лицата си дълбоко в яките на връхните си дрехи. Стана ми много самотно и мъчно. И заплаках.
Вие някога срещали ли сте плачещ дъжд? Едно малко момиченце срещна. То отръска капката от дланта си и възкликна:
-Мамо, дъждът е горещ - той плаче!
-Сложи си ръкавиците и не се показвай изпод чадъра! - строго отвърна майката.
Детето неохотно сложи едната си ръкавица и прошепна заговорнически:
-Не плачи! Пак ще има слънце!
И знаете ли какво, аз го послушах. И то излезе право.
Инна Сапега
Източник
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "СИНИЯТ ЦВЯТ НА ЕСЕНТА"
Публикуване на коментар