НАЙ-ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО

Малчо обичаше да разказва такава приказка на децата: Остарял, деца, най-богатият човек на земята, очите му вече недовиждали, нозете му не го носели, отслабнал гласът му.
-Имам едно богатство - рекъл той на околните. - Искам да го оставя на внуците и правнуците си, но не знам къде да го скрия.
Отвърнали му:
-На сигурно място го потули, на дълбоко място!
Отишъл старецът в най-дълбокия дол. Долът му рекъл:
-От мене кладенецът е по-дълбок. Там зарий богатството си.
Надникнал старият човек в кладенеца, но чул:
-От мен реката е по-дълбока. Там отнеси своето богатство.
Отишъл при реката, тя го пратила при морето. Застанал на морския бряг той, попитал:
-Кое е най-дълбокото ти място, море, богатството си да зария?
-При океана иди - отвърнало морето. - Той е най-дълбок.
Тръгнал старецът океанът да търси. Срещнал вятъра. Разказал му грижата си.
-Аз съм най-старият пътник на земята - рекъл вятърът. - Кръстосвам я, откакто се е завъртяла. Мене слушай: ако искаш нещо да скъташ дълбоко - на книга го запиши, изпей го на песен или го потули в багрите на светлината. Няма по-сигурно място от това!
Послушал старецът добрия вятър и тръгнал книга да дири или песен да срещне, или багри да го огреят. А богатството, което носел в сърцето си и искал да ни остави, били четири думи:
"ДЕЦА,
ОБИЧАЙТЕ
ЗЕМЯТА
БЪЛГАРСКА!"
И Малчо завършваше приказката си, като повтаряше или потретяше тези думи.

Атанас Стоянов  

Честит празник! :)

Публикувано от

3 Response to "НАЙ-ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО"

  1. vala says:
    1 ноември 2011 г., 17:14

    Трябва по - често да повтаряме тези четири думи, нали Галка

  2. Gloxy-Floxy says:
    1 ноември 2011 г., 17:49

    :) Думи пиша, словоомразна съм станала ... Бих пожелала на всички ни по-често да ги претворяваме! :)

    Честит блог, макар и със закъснение! :){}

  3. vala says:
    1 ноември 2011 г., 19:42

    {}{}{}

Публикуване на коментар