Аки Гахук* бил силен мъж, но един ден остарял като всички хора. По времето, когато започва нашата история, той вече бил посивял, сбръчкан, вървял с колебливи крачки и целият се тресял.
Синовете му възмъжали, оженили се и създали собствени домове. Неохотно хранели баща си. Старецът трудно се движел и те му носели всеки ден храна от трапезата си. Недоволствали, че баща им все повече остарява, а не умира.
А Аки Гахук упорито се бил вкопчил в живота. Прекарвал дните си на брега на реката, седнал на голям плосък камък. Размишлявал, а почтената му глава се тресяла в такт с отблясъците на слънцето. Свежестта на водата го карала да забрави за старостта и болките си.
Минало време.
Старецът все така седял на брега на реката. Децата вече не го посещавали. А внуците му, идвайки да играят в сянката на крайбрежните дървета, го замеряли с камъни.
Аки Гахук ги гледал, без да се оплаква. Тялото му се втвърдило и постепенно се преобразило. Бръчките му се превърнали в люспи. Кожата му станала здрава и блестяща. Отмалелите му крайници отново станали мускулести и силни. Главата му от дългото лежане на плоския камък също станала плоска. Очите му, от дългото взиране в очакване на децата, излезли от орбитите. Челюстта му се удължила, а зъбите му отново станали остри.
Когато децата му видели как се е променил, го поканили отново да се върне вкъщи.
-Късно е - отвърнал старецът. - Вие не ме пожалихте, когато бях беден, треперлив старец и аз се превърнах в животно. Вече не съм член на вашето семейство. Ще живея в реката и ще имам лакоми потомци, чиито челюсти ще разкъсват хората. "
Така казал Аки Гахук на осветения от слънцето бряг на реката. Аки Гахук, необичаният от никого старец, се покрил с броня за да не страда от жестокосърдечието на децата си ,и станал свиреп, защото повече не го считали за човек.
Ето така се появил крокодила.
"Жестокосърдечието на старците точи зъбите на младите, жестокосърдечието на младите превръща старците в крокодили."
пословица от о-в Борнео
*- Не съм сигурна дали името на героя е Гахук или Хахук, защото превеждах текста от руски и не разполагам с оригинален. Нямам и идея какво от тоя автор е превеждано на български, освен някои единични текстове в нета.
Бруно Фереро "Кръгове по водата"
Публикувано от Gloxy-Floxy
14 декември 2011 г. в 21:15
Понякога си мисля че няма жестокосърдечни хора, повечето просто не осъзнават какво правят. Ако във верния момент се намери верния човек който по подходящ начин ни покаже какво всъщност правим и какво причиняваме на другите - ще изпаднем в шок и напълно ще се променим...
Просто повечето сме огорчени или заблудени