Един беден индиец отишъл при писар, за да напише писмо до господаря му, който живеел в далечен град.
-Не мога! - отказал писарят. - Кракът ме боли.
-Че какво общо има? - разсмял се беднякът. - Няма да пишеш писмото с него, нали!
-Има - важно отвърнал писарят - това, че не мога да отида толкова далеч, за да прочета писмото на господаря ти.
-Но защо е нужно да ходиш дотам? - смутил се беднякът. - Господарят ми е грамотен човек, може да чете и пише. И е заобиколен от множество хора, които също могат.
-Толкова ли не разбираш, - троснал се писарят - само аз мога да разчета това, което съм написал.
индийска приказка
:D Така и с нашите мъдрости, струва ми се. Я се намери някой друг да ги "разчете", я не.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
5 ноември 2011 г. в 11:37
Така е, всеки сам си тълкува, какво е искал да каже авторът, но няма лошо.;)
5 ноември 2011 г. в 12:30
:D Що се отнася до приказките, да.