Нощта гледа с хиляди очи,
а денят с едно.
Но блясъкът на света помръква,
когато си отиде слънцето.
Умът гледа с хиляди очи,
а сърцето с едно.
Но светлината на живота гасне,
когато си отиде любовта.
1873, Francis William Bourdillon
:) Да си отваряме очето, та да просветне! Хубав ви ден!
Публикувано от Gloxy-Floxy
14 ноември 2011 г. в 17:58
Това е на Пеньо Митев Пенев :)
14 ноември 2011 г. в 18:46
Малко е закъснял с някакъв си век да се роди, че да го напише той. И за разлика от други поети, които са превеждали това стихотворение, типично по български не си е направил труда да отбележи, че не е негово.